Нямаше начин обаче да чакам толкова дълго. Записът беше у него.
Сигурно го беше гледал поне веднъж. Може би повече от веднъж. Не можех да преглътна мисълта, че ще го гледа отново. Най-важната точка в плана ми беше да му го отнема.
Освен това исках да знае, че съм наблизо, преди да се срещне с Ева. Маркирах територията си, така да се каже, и бях избрал да го направя, облечен в дънките и фланелката, които носех на срещата с Имара. Всичко, свързано с Ева, беше личен проблем, а не бизнес, исках Клайн да разбере това още в момента, в който ме види.
Влязох откъм лявата страна на сцената и на мига попаднах в пълен хаос. Оскъдно облечени жени, замаяни от любимото си питие или наркотик, се бяха струпали в издраскания тесен коридор. Десетки татуирани мъже с пиърсинги нахлуха отнякъде и започнаха бързо, с привични умели движения, да събират оборудването. От скритите високоговорители се носеше тежка музика, която влизаше в дисонанс с мелодиите, процеждащи се от отделните помещения. Опитвах да си пробия път през тази лудница и през цялото време търсех една ясно открояваща се глава с коса, оформена на стърчащи остри бодлички.
Една до болка позната руса жена излезе от отворената врата на няколко метра от мен, косата падаше около раменете ѝ и привличаше вниманието към пищните извивки на страхотното ѝ дупе.
Забавих крачка. Сърцето ми започна да бие по-бързо. Клайн я последва, държеше бира в едната си ръка, а с другата се протягаше към жената. Тя я хвана и го придърпа зад кулисите. Познавах тази деликатна ръка, знаех колко мека е кожата ѝ. Колко силен беше захватът ѝ. Познавах усещането, когато ноктите ѝ се забиваха в гърба ми. Как пръстите ѝ дърпаха косата ми, докато тя свършваше в устата ми. Електрическият ток, който протичаше, когато ме докоснеше. Въздействието ѝ върху най-първичните ми сетива.
Замръзнах на мястото си, стомахът ми се свиваше. А тя стоеше близо, прекалено близо до Клайн. Облегна рамо на стената. Ханшът ѝ бе провокативно издаден на една страна, пръстите ѝ се спуснаха предизвикателно по корема на Клайн. Той ѝ се усмихна наперено, готов да флиртува с нея, пръстите му галеха горната част на ръката ѝ прекалено интимно.
Никой, видял ги, не би се усъмнил, че са любовници.
Кръвта ми закипя от гняв. Обзе ме дълбоко мрачно усещане.
Болка. Пронизваща душата ми болка. Спря дъха ми и ми отне всяка възможност да се контролирам.
Една женска ръка ме обгърна през рамото. После се плъзна под фланелката, за да докосне гърдите ми, докато другата ѝ ръка се обви около кръста, за да погали члена ми. Лепкавата миризма на парфюм навлезе в ноздрите ми и ме накара да я отблъсна силно точно в момента, когато една слаба като модел брюнетка с обилно гримирани сини очи се опита да ме притисне отпред.
– Махайте се! – изръмжах аз и ги изгледах с такъв яден поглед, че те се отдръпнаха назад и ме нарекоха задник.
В друг случай бих ги изчукал и двете, така чувството, че съм преследван, щеше да се превърне в усещане за пълен контрол.
След Хю се бях научил как да се справям със сексуалните хищници. Как да ги поставям на мястото им. Спуснах се напред и разблъсках тълпата, спомних си усещането, което изпитах, когато забих юмрук в челюстта на Клайн. Безмилостно твърдото му тяло. Стонът, който издаде, когато го ударих с цялата си сила и злоба.
Исках да го просна на земята и да го пребия. Да го видя окървавен. Пречупен.
Клайн се наведе над нея и заговори нещо в ухото ѝ. Стиснах юмруци. Тя отметна глава назад и се изсмя, а аз замръзнах на мястото си. Стреснат и объркан. Въпреки целия шум наоколо, нещо в смеха ѝ не беше както трябва.
Това не беше смехът на Ева.
Беше прекалено висок. Смехът на жена ми беше нисък и дрезгав. Секси. Неповторим като жената, на която принадлежеше.
Блондинката извърна глава и тогава я видях в профил. Не беше Ева.
Тялото и косата приличаха на нейните. Но не и лицето.
Какво, по дяволите, ставаше тук? Осъзнах се и дойдох на себе си. Това беше момичето от клипа към "Златна". Дубльорката на Ева. Работници и групита минаваха покрай мен, а аз стоях като закован на място, докато Клайн галеше и прелъстяваше бледото подобие на моята неповторима съпруга.
Стреснах се от вибрациите на телефона в джоба ми. Изругах, извадих го и прочетох съобщението от Раул: "Току-що пристигна в казиното".
Значи беше променила решението си за срещата с Клайн. Отговорих му, опитвайки се да извлека максимума от ситуацията. "Накарай я да дойде в лявото крило. Сега."
"Разбрано."
Отстъпих към стената и влязох в една ниша, която оставаше прикрита зад металното оборудване, натрупано върху ръчни колички. Минутите течаха съвсем бавно.