Устните ѝ обвиха главичката на члена ми.
Стиснах очи и изпъшках, предадох се.
Следващия път се събудих от чукане на вратата. Ева се размърда в ръцете ми, гушната до мен на тесния диван.
– По дяволите – измърморих аз и я притиснах по-силно до себе си.
– Не му обръщай внимание.
Чукането продължаваше.
Извърнах глава и изкрещях:
– Махай се.
– Идвам с кафе и кроасани – изкрещя Араш от другата страна на вратата. – Отвори, Крос, минава обяд, а освен това искам да се запозная с дамата ти.
– Господи.
Ева премигна.
– Адвокатът ти ли е това?
– Беше – заявих аз, седнах и прокарах ръце през косата си. – Заминаваме. Само ти и аз. Скоро. Много далеч.
Тя ме целуна по дупето.
– Звучи добре.
Вкарах крака в крачолите на анцуга, след това се изправих, за да го вдигна. Ева използва тази възможност, за да ме плесне по голия задник.
– Чух това! – изкрещя Араш. – Хайде, спрете и отворете вратата.
– Уволнен си – заявих аз и се отправих към вратата.
Хвърлих поглед към Ева, за да я предупредя да се покрие, но тя вече тичаше към спалнята.
Отворих вратата и заварих Араш да стои отпред, придружен от количка за румсървис.
– Какво, по дяволите, ти става?
Трябваше да отстъпя назад, защото иначе щеше да мине право през мен с количката.
– Престани да се оплакваш – захили се той, дръпна количката встрани и започна да ме оглежда внимателно. – Запази секс маратона за медения си месец.
– Не го слушай! – провикна се Ева през вратата на спалнята.
– Няма – обещах аз и се извърнах. – Той вече не работи за мен.
– Не можеш да ме упрекваш – каза Араш и ме последва в хола. – Боже, гърбът ти изглежда така, сякаш си се бил с планински лъв. Нищо чудно, че си толкова уморен.
– Млъквай! – срязах го аз и грабнах ризата си от пода.
– Не ми каза, че и Ева е в Сан Диего.
– Не ти влиза в работата.
Той вдигна ръце, сякаш се предаваше.
– Искам примирие!
– Да не си казал и дума за Имара – прошепнах аз тихо. – Не искам да се тревожи за това.
Араш изведнъж стана сериозен.
– Няма проблем. Изобщо няма да го споменавам.
Отидох до количката и налях две чаши кафе, приготвих това на Ева точно както го обичаше.
– И аз ще пия една чаша – обади се той
– Сипи си.
Той сви устни и дойде при мен.
– Тя ще се появи ли?
Вдигнах рамене.
– Нали не се сърди?
– Съмнявам се.
Занесох двете чаши на малката масичка, след това се приближих до стената, откъдето се регулираха щорите.
– Не е толкова лесно да я ядоса човек.
– Теб си те бива в това отношение – усмихна се той и се настани в едно от креслата. – Спомням си онзи забележителен запис как двамата се дърляте в Браянт парк.
Погледнах го косо, когато слънчевите лъчи започнаха да навлизат в стаята.
– Сигурно много мразиш работата си.
– Кажи ми, ти няма ли да проявиш любопитство, ако аз се оженя за някоя мацка, която познавам само от няколко месеца.
– Ще ѝ изпратя най-искрените си съболезнования.
Той се засмя.
Вратата на спалнята се отвори и Ева влезе, облечена в дрехите си от предната вечер. Беше се измила току-що, но тъмните кръгове под очите и подутите устни я караха да изглежда едновременно току-що изчукана и изключително секси. С босите си крака и небрежно прибрана коса беше направо зашеметяваща. Почувствах се изключително горд. По лицето ѝ нямаше никакъв грим и разпръснатите тук-там лунички по него я правеха очарователна. Тялото ѝ говореше, че е невероятна в леглото, самоуверената поза казваше, че не би позволила на никого да се отнесе зле с нея, а закачливото пламъче в очите ѝ подсказваше, че с нея никога няма да бъде скучно.
Тя бе олицетворение на всяка мечта, всяка надежда и фантазия, които един мъж би могъл да има. И ми принадлежеше.
Вперих поглед в нея. Араш направи същото.
Ева пристъпи от крак на крак и се усмихна смутено.
– Здравей.
Гласът ѝ го изкара от вцепенението. Той се изправи толкова бързо, че разля кафето си.
– По дяволите! Извинявай. Здрасти.
Остави чашата на масичката и изчисти с ръка капките от панталона си. Отиде при нея и протегна десница.
– Аз съм Араш.
Тя се ръкува с него.
– Радвам се да се запознаем, Араш. Аз съм Ева.
Отидох при тях и избутах Араш.
– Спри си течащите лиги.
Той ме погледна.
– Много смешно, Крос, глупако такъв.
Ева се засмя и се облегна на мен, когато обгърнах раменете ѝ с ръка.
– Хубаво е да виждам, че работи с хора, които не се страхуват от него – каза тя.