Араш премигна, очевидно флиртувайки с нея.
– Знам точно как действа.
– Наистина? Много бих искала да чуя това.
– Мисля, че не е подходящо – намесих се аз.
– Не разваляй всичко, шампионе.
– Точно така, шампионе – подразни ме Араш. – Какво толкова имаш да криеш?
– Трупа ти – ухилих се аз.
Той погледна жена ми и въздъхна:
– Виждаш ли с какво трябва да се примирявам?
6.
Късен обяд на открито в красивия Сан Диего с тримата най-важни мъже в живота ми – това определено бе сред най-хубавите моменти в живота ми. Седях между Гидиън и татко, а Кари се бе отпуснал на мястото си точно срещу мен, от другата страна на масата.
Ако преди три месеца някой ме беше попитал, щях да кажа, че съм напълно безразлична към палмите. Сега започвах да ги ценя по нов начин, тъй като от доста време не бях виждала палма. Наблюдавах ги как леко се поклащат от океанския бриз и изпитвах онова чувство на пълно спокойствие, което винаги преследвах, но рядко успявах да постигна. Чайките се надпреварваха с гълъбите да отмъкват остатъците от храна под масите, а шумът от недалечния прибой на вълните заглушаваше шумотевицата в препълнения ресторант.
Големите огледални стъкла на тъмните очила на най-добрия ми приятел криеха очите му, но усмивката често озаряваше лицето му. Баща ми бе облякъл шорти и фланелка и в началото, когато започнахме да се храним, беше необичайно мълчалив. Поотпусна се едва след като изпи една бира и в момента беше в същото добро настроение като Кари. Съпругът ми носеше светлокафяви спортни панталони и бяла фланелка, за първи път го виждах облечен в светли дрехи. Изглеждаше спокоен и отпуснат с големите си слънчеви очила, а пръстите на ръката му бяха преплетени в моите върху облегалката на стола.
– Сватба в ранната привечер – разсъждавах на глас. – Около залез-слънце. Само семейството и най-близките приятели – продължих и погледнах към Кари. – Ти, разбира се, ще си почетният кум от моя страна.
Той изви устни на една страна и погледна лениво.
– Мисли му, ако не съм.
Погледнах към Гидиън.
– Ти кого ще поканиш да застане до теб?
Той едва-едва присви устни, но аз веднага забелязах това движение.
– Още не съм решил.
Доброто ми настроение леко помръкна. Може би в момента обмисляше дали Арнолдо би бил подходящ като се има предвид отношението му към мен? Натъжаваше ме мисълта, че мога евентуално да разваля приятелските им отношения.
Гидиън бе толкова потаен човек. Макар и да не бях сигурна, подозирах, че е близък с приятелите си, но те едва ли бяха особено много. Стиснах ръката му.
– Ще поканя Айрланд да ми стане шаферка.
– Това ще ѝ хареса.
– А какво ще правим с Кристофър?
– Нищо. Ако имаме късмет, изобщо няма да дойде.
Татко се намръщи.
– За кого говорите?
– За брата и сестрата на Гидиън – отговорих аз.
– Не се ли разбираш с брат си, Гидиън?
Намесих се, тъй като не исках баща ми да си състави погрешно мнение за Гидиън:
– Кристофър не е особено приятен човек.
Гидиън извърна лице към мен. Замълча, но веднага разбрах какво иска да каже. Не желаеше да отговарям вместо него.
– Искаш да кажеш, че е истински гадняр – обади се Кари. – Не се засягай, Гидиън.
– Не се засягам – каза той, сви рамене и след това обясни на баща ми: – Кристофър гледа на мен като на съперник. Аз лично бих предпочел отношенията ни да са по-различни, но нищо не мога да направя по въпроса.
Баща ми кимна замислено.
– Това е лошо.
– И докато обсъждаме сватбата – Гидиън плавно премина от една тема в друга, – за мен ще е удоволствие да осигуря транспорта. Така и аз ще имам възможност да допринеса с нещо, което бих направил с радост. Поех дълбоко дъх, разбирайки – както без съмнение разбираше и баща ми, – че на директното и тактично предложение на съпруга ми трудно можеше да се откаже.
– Много щедро от твоя страна, Гидиън.
– Предложението ми е валидно по всяко време. Предупредете ни само час по-рано и веднага ще ви качим на самолета. Така ще ви е по-лесно да напасвате графиците си с Ева и да прекарвате повече време заедно.
Баща ми не отговори веднага.
– Благодаря. Ще ми трябва известно време, за да привикна с тази мисъл. За мен това е малко екстравагантно, а и не искам да ви бъда в тежест.
Гидиън свали тъмните си очила.
– За това са парите. Единственото, което искам, е да направя дъщеря ви щастлива. Помогнете ми в това начинание, господин Рейъс. Всички ние искаме Ева да се усмихва възможно най-често.