Едва сега проумях защо баща ми така упорито се противопоставяше Стантън да плаща за каквото и да е. Вторият ми баща не го правеше заради мен, а заради майка ми. Когато вземаше решение, Гидиън се съобразяваше единствено с мен. Знаех, че баща ми можеше да приеме това.
Срещнах погледа на Гидиън и прошепнах само с устни: "Обичам те".
Той стисна ръката ми толкова силно, че чак ме заболя. Нямах нищо против това.
Татко се усмихна.
– Да направим Ева щастлива. Как бих могъл да споря с това?
На следващата сутрин ароматът на току-що направено кафе събуди добре тренираните ми сетива. Премигнах, погледнах тавана на спалнята си в Горен Уест Сайд и се усмихнах сънено, когато установих, че Гидиън стоеше до леглото ми и сваляше горнището си. Гледката, която представляваше мускулестото му тяло и добре оформените му коремни мускули, почти успя да компенсира факта, че очевидно бях прекарала нощта сама, след като бях заспала в прегръдките му.
– Добро утро – промълвих аз и се обърнах на една страна, докато той събуваше долнището на пижамата си и го изритваше встрани.
Който е казал, че понеделниците са най-отвратителното нещо, очевидно никога не се е будил с голия Гидиън Крос до себе си.
– Добро ще бъде – каза той, вдигна завивките и се вмъкна между чаршафите при мен.
Потреперих, когато хладната му кожа се допря до моята.
– Олеле!
Обви ръце около мен и докосна врата ми с устни.
– Стопли ме, ангелчето ми.
Когато приключих с него, той целият бе потънал в пот, а кафето, което ми бе донесъл, беше изстинало.
Нямах абсолютно нищо против това.
Бях в чудесно настроение, когато пристигнах на работа. Сутрешният секс, разбира се, допринасяше за това. Както и гледката как Гидиън се обличаше за деня – обожавах да наблюдавам как от обикновения човек, когато познавах и обичах, се превръщаше в тъмния и опасен магнат, управляващ света. Денят ми стана още по-хубав, когато излязох от асансьора на двайсетия етаж и видях Мегуми, седнала на бюрото си. Махнах ѝ през стъклената врата, но усмивката се стопи от лицето ми, когато я погледнах по-отблизо. Беше бледа, а под очите ѝ имаше тъмни кръгове. Обичайната ѝ екстравагантна асиметрична прическа изглеждаше отпусната и прекалено дълга, а тя беше облечена в блуза с дълъг ръкав и тъмни панталони, съвсем неподходящи за августовската жега.
– Здрасти – поздравих я аз, когато тя натисна бутона, за да ми отвори. – Как си? Тревожех се за теб.
Тя се усмихна вяло.
– Съжалявам, че не отговорих на обажданията ти.
– Не се безпокой за това. И аз не искам да контактувам с никого, когато съм болна. Искам само да се свия в леглото и никой да не ме закача.
Долната ѝ устна потрепери и в очите ѝ заблестяха сълзи.
– Добре ли си? – Огледах се наоколо, страхувах се, че някой може да я види, когато другите служители минаваха през фоайето. – Ходи ли на лекар?
Тя се разплака.
Замръзнах ужасена на мястото си.
– Мегуми, какво има?
Свали слушалките от главата си и стана, сълзите се стичаха по лицето ѝ. Поклати силно глава.
– Не мога да говоря сега.
– Кога имаш почивка?
Но тя вече се бе отправила към тоалетната, а аз стоях като закована, вперила поглед в нея.
Отидох на работното си място и оставих чантата си, след това влязох в общото помещение и спрях до бюрото на Уил Грейнджър. Нямаше го там, но го открих в стаята за почивка, където отидох да си взема кафе.
– Здрасти – поздрави ме той, но зад квадратните рамки на очилата очите му ме гледаха със същата тревога, която и аз изпитвах в момента. – Видя ли Мегуми?
– Да. Изглежда съсипана. Разплака се, когато я попитах как се чувства.
Уил ми подаде кутията с обезмаслена сметана.
– Каквото и да се е случило, не е никак добре.
– Тревожа се, че не знам какво е станало. Започвам да си въобразявам какви ли не неща. От рак до бременност и всичко друго, за което можеш да се сетиш.
Уил сви безпомощно рамене. С добре оформените си бакенбарди и леко крещящите си ризи той беше от онези приветливи и добродушни хора, които не можеш да не харесаш.
– Ева – Марк подаде глава през вратата, – имам новини.
Светналият поглед на шефа ми подсказваше, че е развълнуван за нещо.
– Цялата съм в слух. Искаш ли кафе?
– Да. Благодаря. Ще се видим в кабинета ми – каза той и изчезна.
Уил грабна чашата си от плота.
– Желая ти приятен ден.
Тръгна си. Направих бързо кафето си и отидох в кабинета на Марк. Беше свалил сакото си и внимателно изучаваше нещо на монитора. Вдигна поглед и се усмихна, когато ме видя.