– Получили сме нова покана за представяне на оферта – каза той и се усмихна още по-широко. – И в нея е посочено изрично моето име.
Настръхнах. Оставих кафето и попитах предпазливо:
– За друг продукт на "Крос индъстрис" ли става дума?
Колкото и да обичах Гидиън и да се възхищавах от всичко, което беше постигнал, не исках да попадам напълно в неговата сянка. Част от това, което представлявахме като двойка, беше фактът, че сме двама души с отделни професионални кариери. Много ми беше приятно сутрин да отивам на работа заедно със съпруга си, но в определен момент трябваше да му кажа "довиждане". Имах нужда от тези няколко часа, в които той не ме поглъщаше.
– Не, за нещо по-голямо.
Вдигнах учудено вежди. Не можах да се сетя за нищо и никого, по-голям от "Крос индъстрис".
Марк плъзна по бюрото към мен една картинка на сребърно-червена кутия.
– Това е новата конзола на "Ланкорп".
Настаних се на мястото си пред бюрото му и вътре в себе си въздъхнах с облекчение.
– Супер. Звучи забавно.
Минаваше единайсет, когато Мегуми ми се обади, за да ме попита дали съм свободна за обяд.
– Разбира се – отговорих аз.
– Да отидем на някое тихо място.
Обмислих възможностите.
– Имам една идея. Остави това на мен.
– Чудесно. Благодаря ти.
Седнах на бюрото си.
– Как мина сутринта ти?
– Бях много заета. Имам да наваксвам.
– Кажи ми, ако мога да ти помогна е нещо.
– Благодаря ти, Ева. – Пое дълбоко дъх, усетих как започва да губи контрол и всеки миг ще се разплаче. – Оценявам го.
Затворих телефона. Позвъних в офиса на Гидиън и секретарят му вдигна телефона.
– Здрасти, Скот. Ева е. Как си?
– Добре. – Почувствах усмивката в гласа му. – С какво мога да ти бъда полезен?
Започнах да потропвам нервно с крака. Не можех да не се тревожа за приятелката си.
– Би ли помолил Гидиън да ми се обади, когато има свободна минутка.
– Веднага ще ви свържа.
– О, чудесно. Благодаря ти.
– Изчакай за момент.
Секунда по-късно чух любимия ми глас.
– От какво имаш нужда, Ева?
За момент останах изненадана от деловия тон.
– Зает ли си?
– В момента съм в съвещание.
По дяволите!
– Извинявай, грешката е моя. Чао.
– Ева...
Затворих, след това позвъних отново на Скот, за да обсъдим как ще процедираме в бъдеще, когато се обадя, така че да не изглеждам като пълна глупачка. Преди той да отговори, сигналната лампа на телефона ми показа, че някой ме търси на втора линия. Превключих.
– Кабинетът на Марк Гарити...
– Никога не ми затваряй телефона – скастри ме Гидиън.
Настръхнах, когато чух тона му.
– В съвещание ли си?
– Бях. Сега се занимавам с теб.
Проклета да съм, ако някой трябваше да се занимава с мен. Можех да бъда не по-малко докачлива от него.
– Ако искаш да знаеш, помолих Скот да ти предаде съобщението ми, когато имаш време за него, а той ме свърза веднага. Не трябваше да го прави, щом си бил зает с...
– Наредил съм му да ме свързва е теб незабавно, каквито и да са обстоятелствата. Ако искаш да ми оставиш съобщение, изпрати ми есемес или имейл.
– Извини ме, че не съм достатъчно добре запозната с етикета, що се отнася до свързването с теб!
– Няма значение. Кажи от какво имаш нужда.
– Няма нищо. Забрави.
Той въздъхна шумно.
– Не си играй игрички е мен, ангелчето ми.
Спомних си, че последния път, когато му се обадих в работата, той пак не беше в настроение. Ако нещо го тревожеше, защо не го споделяше е мен?
Приведох се над бюрото и заговорих тихо:
– Гидиън, отношението ти към мен ме дразни. Не искам да се занимавам е теб, когато си в лошо настроение. Ако си прекалено зает, за да говориш с мен, тогава не трябва да даваш нареждания, които пречат на работата ти.
– Никога не бих допуснал да нямаш връзка с мен.
– Нима? Защото в момента май точно това става.
– За бога!
Усетих, че е вбесен, и това ми донесе известно удовлетворение.
– Не ти изпратих есемес, защото не исках да те притеснявам, докато си на съвещание. Не ти изпратих имейл, защото това, за което смятах да те помоля, не търпи отлагане, а не знаех колко често проверяваш пощата си. Прецених, че най-добре би било да оставя съобщение на Скот.
– И сега вече съм посветил цялото си внимание на теб. Кажи ми какво искаш.
– Искам да затвориш телефона и да се върнеш, за да продължиш съвещанието си.
– Това, което ще получиш – заяви той с опасно безизразен глас, – е, че в крайна сметка ще се появя до бюрото ти, ако не престанеш с тези глупости и не ми обясниш защо се обади.