– Спри!
Хванах я, а тя започна да се съпротивлява, случващото се между нас ми беше толкова познато – Ева бягаше, а аз я преследвах.
– Пусни ме!
Затворих очи и притиснах лице в нея.
– Няма да му позволя да те отнеме от мен.
– В момента съм ти толкова бясна, че ми идва да те ударя.
Исках да го направи. Исках да усетя болката.
– Хайде, давай.
Тя впи нокти в ръцете ми.
– Пусни ме, Гидиън.
Обърнах я и я притиснах в стената на коридора.
– Какво очакваш да направя, когато ми казваш, че се чувстваш объркана заради Брет Клайн? Имам чувството, че вися на ръба на скала и ръцете ми постепенно се изплъзват.
– Значи се нахвърляш върху мен, за да успееш да се задържиш? Защо най-после не проумееш, че нямам намерение да ходя никъде?
Стоях, вперил поглед в нея, и се опитвах да измисля какво да кажа, така че да оправя нещата между нас. Долната ѝ устна започна да трепери и аз... се предадох.
– Кажи ми как да се справя с това – казах аз дрезгаво, хванах я за китките и леко я притиснах. – Кажи ми какво да направя.
– Искаш да кажеш, как да се справиш с мен, така ли? – попита тя и изпъна рамене. – Защото аз съм сбърканата тук. Познавах Брет в онзи период от живота си, когато се мразех, но исках другите да ме обичат. А сега той се държи с мен точно така, както ми се искаше тогава, и това ме побърква.
– Господи, Ева. – Притиснах тялото си по-силно към нея. – Как да не се чувствам заплашен при това положение?
– Би трябвало да ми имаш доверие. Казах ти го, защото не искам да се въртят разни глупости из главата ти и да почнеш да си правиш изводи. Исках да бъда честна с теб, така че да не се чувстваш застрашен. Знам, че има някои неща, които трябва да изясня сама за себе си. Този уикенд ще се срещна с доктор Травис и...
– Психоаналитиците не могат да решат всеки проблем!
– Не ми викай.
Опитах се да потисна желанието си да забия юмрук в гипсовата стена зад гърба ѝ. Сляпата вяра на жена ми, че терапевтите могат да решат всеки проблем, направо ме вбесяваше.
– Не можем да ходим при проклетия доктор всеки път, когато имаме някакъв проблем. В този брак сме само ти и аз. А не всички психиатри на този свят!
Тя вирна брадичка, стисна челюст и прие онова решително изражение, което ме влудяваше. Никога не отстъпваше, освен когато бях вкарал члена си в нея. Тогава се оставяше изцяло в ръцете ми.
– Ти може и да си мислиш, че нямаш нужда от помощ, шампионе, но аз знам, че имам.
– Това, от което се нуждая, си ти – отвърнах аз и обхванах главата ѝ с ръце. – Имам нужда от жена си.
Имам нужда тя да мисли за мен, а не за друг мъж.
– Започвам да си мисля, че щеше да е по-добре да не ти бях казала нищо.
Извих подигравателно устни.
– Знам какво чувстваше. Видях го със собствените си очи.
– Господи. Ти, луд ревнивец... – простена тя тихо. – Защо не можеш да разбереш колко много те обичам? Брет изобщо не може да се сравнява с теб. Изобщо. Но, честно казано, в момента въобще не ми се спори с теб.
Усетих съпротивата ѝ, опитваше се да се освободи от мен. Държах се за нея, сякаш бе спасителен пояс.
– Не виждаш ли какво ми причиняваш?
Ева омекна в ръцете ми.
– Не те разбирам, Гидиън. Как можеш просто да натиснеш ключа и да изключиш чувствата си? След като знаеш какво изпитвам към Корин, как можеш да ми говориш такива неща за нея?
– Ти си причината, поради която дишам, не мога да изключа това – казах аз и плъзнах устни по бузата ѝ. – Мисля само за теб. През целия ден. Всеки ден. Каквото и да правя, все ти си ми в ума. Там няма място за никой друг. Това, че ти можеш да мислиш и за него, просто ме убива.
– Изобщо не ме слушаш.
– Просто стой далеч от него.
– Това означава да избегна проблема, а не до го реша – заяви тя и впи пръсти в кръста ми. – На парчета съм, Гидиън, много добре го знаеш. Сега се опитвам отново да ги събера.
Обичах я точно такава, каквато си беше. Защо това не ѝ беше достатъчно?
– Благодарение на теб сега съм по-силна отвсякога – продължи тя, – но в мен все още има пукнатини и когато ги открия, трябва първо да разбера какво ги е причинило, а после да се опитам да ги запълня. Завинаги.
– Какво, по дяволите, означава това?
Мушнах ръце под потника ѝ, исках да усетя голата ѝ кожа.
Тя настръхна и ме бутна назад, отхвърляше ме.
– Гидиън, не...
Впих устни в нейните. Вдигнах я и я сложих да легне на пода. Започна да се бори с мен, а аз изръмжах:
– Не се съпротивлявай.
– Не можем да решим проблемите си с чукане.