Хвърлих гневен поглед към снимката му.
– Искаш да ме накараш да си потърся работа в Ню Джърси.
– Влудяваш ме – изпъшка той тихо. – Отказвам да действам, когато ми се съпротивляваш, много добре знаеш това. Просто ми кажи от какво имаш нужда, Ева, и ми прости за случилото се. По-късно можем да поспорим, а след това ще правим секс, за да се сдобрим.
Напрежението ме напусна. Как можех да му се сърдя, след като той си признаваше колко е уязвим от мен?
– По дяволите! – измърморих аз. – Мразя, когато ми заговориш разумно, след като първо си ме ядосал.
Издаде един нисък звук, който показваше, че е в добро настроение, колкото и да не му се искаше. Моментално се почувствах по-добре.
– Ангелчето ми – гласът му стана секси и дрезгав, доби онази топлота, която имах нужда да усетя, – определено не си удобно украшение, което безпроблемно ще се впише в живота ми.
– Какво говориш?
– Не се тревожи за това. Ти си идеална. Кажи ми защо се обади.
Познавах този тон. По някаква причина ми действаше възбуждащо.
– Ти си маниак. Наистина.
За мой най-голям късмет.
– Както и да е, шампионе, исках да разбера дали мога да използвам някоя от конферентните ти зали, за да обядвам там с Мегуми. Днес се върна на работа, но изглежда ужасно и иска да поговорим, а наоколо няма нито едно заведение, където да можем да се усамотим на спокойствие.
– Използвай кабинета ми. Ще наредя да ви поръчат нещо, а вие ще можете да поприказвате там, докато мен ме няма.
– Наистина ли?
– Разбира се. Искам обаче да ти напомня, че когато започнеш да работиш за "Крос индъстрис", ще имаш свой собствен кабинет, в който да можеш да обядваш.
Отпуснах глава назад.
– Млъкни.
Проучването, което трябваше да направя за офертата за "Фейз уан", отне цялото ми внимание, но с нетърпение очаквах да разбера нещо повече от Мегуми, затова имах чувството, че последният час измина невероятно бавно.
Срещнахме се на рецепцията по обед.
– Ако не ти изглежда прекалено странно – казах аз, докато тя вземаше чантата си от едно чекмедже, – ще обядваме в кабинета на Гидиън. Него го няма, така че ще сме само двете.
– О, боже! – възкликна тя и ме погледна така, сякаш искаше да ми се извини. – Съжалявам, Ева. Трябваше да те поздравя. Уил ми каза за годежа ти, но аз просто изключих.
– Няма нищо, не се тревожи за това.
Тя се протегна и стисна ръката ми.
– Много се радвам за теб.
– Благодаря.
Разтревожих се още повече. Мегуми винаги знаеше последните клюки. Приятелката, която познавах отпреди, щеше да е научила за годежа ми едва ли не преди мен.
Взехме асансьора и слязохме на последния етаж. Фоайето на "Крос индъстрис" беше толкова впечатляващо, колкото и самият Гидиън. Беше доста по-голямо от останалите фоайета в сградата и украсено е висящи кошници с лилии и папрат. На вратата от опушено стъкло беше изписано "Крос индъстрис" с мъжествен, но елегантен шрифт.
– Впечатляващо – промърмори Мегуми, докато чакахме рецепционистката да ни пусне да влезем.
Червенокосата жена, която преди бях виждала на рецепцията, сигурно бе отишла на обяд, защото един тъмнокос мъж ни отвори вратата.
Изправи се, когато приближихме до него.
– Добър ден, госпожице Трамел. Скот каза да влизате направо.
– Господин Крос излезе ли?
– Не съм сигурен. Току-що застъпих тук.
– Добре. Благодаря.
Поведох Мегуми. Точно завихме зад ъгъла, за да отидем в кабинета на Гидиън, когато го видяхме да излиза оттам.
Обзе ме невероятна гордост и чувство за собственост. А също така и удоволствие, когато видях как леко трепна, щом ме видя. Тръгнахме един към друг.
– Здравей – поздравих го аз.
Той ми кимна в отговор и протегна ръка към Мегуми.
– Мисля, че досега не сме се запознавали официално. Гидиън Крос.
– Мегуми Каба – отвърна тя и стисна здраво ръката му. – Поздравления за годежа ви с Ева.
Лека усмивка пробягна по сексапилните му устни.
– Аз съм голям късметлия. Настанете се удобно. Ако имате нужда от нещо, само се обадете на рецепцията и Рон ще се погрижи.
– Всичко е наред – отвърнах аз, – дори няма да разбереш какво диво парти сме си спретнали в твое отсъствие.
Той се усмихна веднага.
– Това е добре. По-късно имам съвещание там. Малко ще ми е трудно да обясня наличието на чашки за шотове и знаменца.
Очаквах да си тръгне. Вместо това той обхвана лицето ми с две ръце, изви главата ми, така че да му е удобно, и притисна устни до моите в бавна невинна целувка, от която се появиха звездички пред очите ми.