Спомена връзване и това ме накара да застана нащрек. Спуснах ръката си по гърба ѝ и я притиснах още по-плътно до себе си. Не може да се каже, че не бях изключително търпелив, съобразявайки желанията си със страховете ѝ. Можеше да се очаква известно отстъпление, това бе преодолимо, но не исках злощастните преживявания на някой друг да създадат нови пречки пред мен и Ева.
– Това, което казващ говори за лоша преценка от страна и на двамата – казах аз. – Поне единият е трябвало да осъзнава какво прави.
– Точно в това е въпросът. – Тя се отдръпна и ме погледна. – Обсъдихме го подробно с Мегуми. Казала му "не", и то много пъти, докато накрая той ѝ запушил устата. Болката, която тя е изпитвала, го е накарала да свърши, Гидиън. А сега той продължава да я тормози, като ѝ изпраща есемеси и снимки, които ѝ направил онази нощ. Помолила го да спре, но той не искал и да чуе. Той е болен. Нещо не му е наред.
Опитах се да преценя как да ѝ отговоря. Реших да бъда откровен.
– Ева, веднъж е скъсала с него, а след това го е приела обратно. Може би той не осъзнава, че този път тя говори сериозно.
Ева се отдръпна, след това пред очите ми проблеснаха извивките на златистите ѝ крака и тя се изправи.
– Не се опитвай да го оправдаеш! Тя е насинена навсякъде. Минала е седмица, а синините са все още съвсем ясни. Дни наред не е могла да седне.
– Изобщо не го оправдавам – отвърнах аз и също се изправих. – Никога не бих оправдал някой насилник, много добре знаеш това. Не знам цялата история, но знам твоята. Ситуацията, в която тя е изпаднала, няма нищо общо с твоята. Нейтън беше клиничен случай.
– Нямам предвид себе си, когато говоря за това, Гидиън. Видях снимките. Видях китките ѝ, врата ѝ. Видях есемесите. Той е прекрачил границата и е станал опасен.
– Ето още една причина, поради която не трябва да се намесваш.
Тя сложи ръце на бедрата си.
– Боже мой! Не можеш да говориш така! Тя ми е приятелка.
– А ти си моя жена. Много добре познавам това изражение. Има някои битки, които не са твои. Няма да се конфронтираш с този мъж, както го стори с майка ми и Корин. Няма да се намесваш в това.
– Да съм казала, че ще направя подобно нещо? Не съм. Не съм идиот. Помолих Кланси да го намери и да поговори е него.
Замръзнах отвътре. Бенджамин Кланси беше човек на втория ѝ баща, не мой. Напълно извън контрола ми.
– Не е трябвало да го правиш
– А какво да сторя вместо това? Нищо?
– За предпочитане. В най-лошия случай трябваше да говориш е Раул.
Тя вдигна ръце.
– И защо да го направя? Не познавам Раул достатъчно добре, за да го помоля за лична услуга.
Опитах се да овладея изражението си.
– Вече говорихме за това. Той работи за теб. Не е необходимо да го молиш за услуги, трябва само да му кажеш какво искаш да направи.
– Раул работи за теб. Освен това аз не съм някакъв мафиотски кръстник, който изпраща наемни главорези, за да дадат урок на някои хора. Помолих един човек, на когото имам доверие като на приятел, да помогне на друг приятел.
– Както и да се опитваш да го извъртиш, резултатът е все един и същ. Забравяш че на Бен Кланси му се плаща, за да защитава интересите на втория ти баща. Грижи се за теб, защото така може в по-голяма степен да гарантира сигурността и доброто име на Стантън.
Тя настръхна.
– Откъде знаеш какви са мотивите му?
– Хайде да опростим нещата, ангелчето ми. Съсредоточи се върху факта, че в известен период от време майка ти и Стантън нарушаваха правото ти на лично пространство. Тази врата ще продължава да стои отворена, ако не престанеш да се възползваш от техните възможности.
– О! – Ева прехапа долната си устна. – Не премислих нещата от тази гледна точка.
– Изпратила си обучен професионалист да "поговори" с онзи човек. Но не си оценила достатъчно добре вероятността от ответен удар. Ако се беше обърнала към Раул за помощ, той щеше да знае, че трябва да бъде особено внимателен – казах аз и стиснах зъби. – По дяволите, Ева, не прави така, че да ми е трудно да те опазя!
– Ей – възкликна тя и се протегна към мен, – не се тревожи, разбра ли? Казах ти какво се е случило веднага щом дойде. А Кланси беше с мен допреди час, когато ме остави тук след тренировката ми по крав мага. Не се е случило абсолютно нищо, което би могло да ме застраши.
Придърпах я към себе си и я прегърнах, много ми се искаше да вярва, че е права.