Изричането на тези думи не беше достатъчно, но това бе всичко, което можех да ѝ предложа. Споменът за онази нощ в болницата щеше да остане в съзнанието ми още известно време.
Устните ѝ побеляха.
– Все още не мога да повярвам. Всички тези години, през които правехме опити... Мислех си, че не мога да забременея – каза тя и взе снимката на Ева от бюрото ми. – Жан-Франсоа ми каза, че си се обаждал няколко пъти и си питал за мен. Бих предпочела да се обадиш директно на мен. Или да отвърнеш на позвъняванията ми.
– Реших, че няма да е удобно, имайки предвид обстоятелствата.
Тя ме погледна. Очите ѝ нямаха съвсем същия оттенък на синьото като тези на майка ми, но въпреки това бяха много сходни, освен това двете имаха еднакви разбирания за стил. Елегантната блуза и панталонът, с които Корин беше облечена, много приличаха на онези, с които се бе появила майка ми.
– Ще се жениш – заяви Корин.
Не беше въпрос, но въпреки това отговорих:
– Да.
Тя затвори очи.
– Надявах се, че Ева лъже.
– Особено чувствителен съм към всичко, което се отнася до нея. Затова внимавай какво говориш.
Отваряйки очи, Корин шумно остави снимката на бюрото.
– Обичаш ли я?
– Не е твоя работа.
– Това не е отговор.
– Не ти дължа никакъв отговор, но щом толкова настояваш, ще ти кажа, че тя е всичко за мен.
Стиснатите ѝ устни се отпуснаха и леко потрепериха.
– Ако ти кажа, че се развеждам, това ще промени ли нещо?
– Не – отвърнах аз и въздъхнах шумно. – Ние с теб никога няма да бъдем отново заедно, Корин. Не знам колко пъти и по какъв начин да ти го кажа. Никога няма да мога да бъда това, което ти очакваш от мен. Ти се спаси на косъм, когато развали годежа ни.
Тя трепна, а с нея и косата ѝ, която се спускаше по раменете и стигаше чак до кръста.
– Това ли е, което ни разделя? Не можеш да ми простиш?
– Да ти простя ли? Благодарен съм ти. – Тонът ми стана по-мек, когато забелязах, че очите ѝ се напълниха със сълзи. – Не искам да бъда жесток към теб. Предполагам, че всичко това е много мъчително. Но не искам да таиш напразни надежди.
– Как би реагирал, ако Ева ти каже подобно нещо? – опита се да ме предизвика. – Можеш ли просто да се откажеш и да отминеш нататък?
– Не е същото. – Прокарах пръсти през косата си, опитвайки да намеря точните думи. – Не разбираш какво има между нас с Ева. Тя се нуждае от мен точно толкова, колкото и аз от нея. В името и на двама ни никога не бих се отказал от нея.
– Аз се нуждая от теб, Гидиън.
Отговорих ѝ рязко, воден от чувство за безсилие:
– Ти не ме познаваш. Играех роля пред теб. Позволих ти да видиш само това, което исках, това, което прецених, че можеш да приемеш.
И в замяна на това виждах в нея само това, което исках да видя – момичето, което тя някога беше. Отдавна бях престанал истински да ѝ обръщам внимание, ето защо не бях забелязал колко много се бе променила. Някога тя беше нещо като бяло петно за мен, но вече не беше така.
За момент впери поглед в мен, беше твърде шокирана, за да говори.
– Елизабет ме предупреди, че Ева се опитва да изопачи миналото ти. Не ѝ повярвах. Не подозирах, че някой може да ти въздейства до такава степен, но винаги има първи път.
– Майка ми вярва само в това, което ѝ се иска, нямам нищо против да се присъединиш към нея.
Двете си приличаха и в това отношение. Умееха да вярват в онова, което им се искаше, и да пренебрегват всяко доказателство за противното.
За мен бе истинско откровение да осъзная, че навремето се чувствах добре с Корин, защото знаех, че тя няма да прояви любопитство. С нея можех успешно да се преструвам, че съм съвсем нормален, и тя никога не би се задълбочила в проблема. Ева беше променила разбиранията ми по отношение на това. Не бях нормален, а и не беше необходимо да бъда. Ева ме приемаше такъв, какъвто съм. Нямах никакво намерение да разкривам миналото си пред всички, но дните, когато бях готов да приема лъжите, бяха безвъзвратно отминали. Корин протегна ръка към мен.
– Обичам те, Гидиън. Някога ти също ме обичаше.
– Бях ти благодарен – поправих я аз. – И винаги ще бъда. Изпитвах привличане към теб, беше ми приятно с теб, за известно време може би дори се нуждаех от теб, но нещата между нас никога нямаше да се получат.
Тя отпусна ръка.
– В крайна сметка, така или иначе, щях да открия Ева. И щях да я пожелая, щях да се откажа от всичко, за да я получа. Щях да те напусна, за да бъда с нея. Краят на връзката ни беше неизбежен.
Корин се обърна.
– Е... поне винаги ще останем приятели.
Беше ми трудно да ѝ го заявя направо. Но нямах никакво намерение да я окуражавам: