– Невъзможно. Това е последният път, в който разговарям с теб.
Раменете ѝ се разтресоха, когато тя си пое дъх на пресекулки, а аз извърнах глава, опитвайки се да потисна чувството си на неудобство и съжаление. Някога тя беше много важна за мен. Щеше да ми липсва, но не по начина, по който желаеше.
– Какъв смисъл има да живея, ако не мога да те имам?
Обърнах се, когато чух въпроса ѝ, едвам успях да я хвана за раменете и да я задържа на разстояние, когато се хвърли към мен.
Пълното отчаяние, изписано по красивото ѝ лице, ме порази още преди да успея да осмисля думите ѝ. В следващия момент разбрах какво ми казваше. Отблъснах я ужасен. Тя отстъпи назад и се спъна, токчето на обувката ѝ се закачи в килима.
– Не ми говори по този начин – предупредих я аз тихо, но твърдо. – Аз не съм отговорен за твоето щастие. Изобщо не нося отговорност за теб.
– Какво е станало с теб? – извика тя. – Това не си ти.
– Не би могла да ме разбереш. – Отидох до вратата и я отворих широко. – Прибери се вкъщи при съпруга си, Корин. Погрижи се за себе си.
– Майната ти! – изсъска тя. – Ще съжаляваш за това, а аз може да съм прекалено наранена, за да ти простя.
– Сбогом, Корин.
В продължение на една дълга минута тя стоя така, вперила поглед в мен, след това изхвърча навън.
– Върви по дяволите!
Завъртях се на пета, не знаех къде да отида и какво да направя, но определено трябваше да направя нещо. Каквото и да е. Закрачих напред-назад из кабинета.
Извадих телефона си и машинално набрах номера на Ева, без предварително да съм решил да го правя.
– Кабинетът на Марк Гарити... – започна тя.
– Ангелчето ми.
Тези две думи бяха достатъчни, за да издадат облекчението, което почувствах. Тя бе единственият човек, от когото се нуждаех. Дълбоко в себе си винаги бях знаел това.
– Гидиън. – Както обикновено, веднага разбра какво ставаше с мен. – Всичко наред ли е?
Хвърлих поглед към служителите си, седнали в далечината зад бюрата си, вършейки обичайната си ежедневна работа. Натиснах копчето, за да затъмня стъклената стена, имах нужда да остана насаме с жена си. Заговорих ѝ с по-лековат тон, тъй като не исках да я притеснявам:
– Вече ми липсваш.
Тя изчака секунда, преди да ми отговори, и напълно влезе в тона ми.
– Лъжец – сряза ме тя, – знам, че си прекалено зает.
– Не е вярно. А сега ти ми кажи колко ти липсвам.
Тя се засмя.
– Ужасен си. Просто не знам какво да те правя.
– Каквото пожелаеш.
– Много си отворен. Кажи какво има. Очертава се напрегнат ден, така че трябва да се залавям за работа.
Отидох до бюрото си и се загледах в снимката ѝ. Отпуснах рамене.
– Просто исках да знаеш, че мисля за теб.
– Добре. Не спирай да го правиш. И само за твоя информация ще ти кажа, че ми е много приятно да разбера, че не си намусен, докато си на работа. Беше ми много приятно да чуя гласа ѝ. Точка по въпроса.
Вече се бях отказал да се опитвам да проумея защо ми въздействаше по този начин. Просто оценявах факта, че можеше да преобрази целия ми ден.
– Кажи, че ме обичаш.
– Безумно. Вие сте върхът, господин Крос, в целия свят няма друг като вас.
Загледах се в очите ѝ, които се смееха от снимката, и прокарах леко пръстите си по стъклото.
– А ти си центърът на моя свят.
Останалата част от сутринта премина бързо и без особени събития. Точно закривах съвещанието, свързано с евентуални инвестиции във верига ваканционни хотели, когато отново бях прекъснат от посещение от личен характер. Спокойният работен ден беше дотук.
– Не можеш да не прецакаш всичко, нали? – обвини ме брат ми, нахлувайки в кабинета, докато Скот го следваше по петите.
Погледнах Скот и му направих знак да се оттегли. Той затвори вратата зад гърба си.
– Добър ден и на теб, Кристофър.
Имахме една и съща кръв, но не можеше да сме по-различни един от друг. Също като баща си той имаше чуплива коса, чийто цвят бе нещо средно между кафяво и червено. Очите му бяха сивозеленикави, докато аз определено бях син на майка ни.
– Забрави ли, че Айрланд също е наследница на "Видал рекърдс"? – сопна се той и ме погледна сърдито.
– Никога не забравям това.
– Тогава значи изобщо не ти пука. Тъпото ти желание да отмъстиш на Брет Клайн ни струва много пари. Вредиш на всички ни, не само на него.
Отидох до бюрото си, облегнах се на него и скръстих ръце. Трябваше да очаквам подобно нещо, след като видях как Кристофър беше побеснял при промоцията на клипа на "Златна" на Таймс скуеър. Искаше Клайн и Ева да се съберат. Нещо повече, искаше аз да се разделя с нея. Тъжната истина бе, че присъствието ми изкарваше на преден план най-лошите черти на брат ми. Можеше да действа грубо и безразсъдно само тогава, когато се опитваше да ме нарани по някакъв начин. Бил съм свидетел на брилянтните му речи, на това как омайва хората с вродената си харизма и как впечатлява членовете на управителния съвет с блестящите си бизнес предложения, но към мен той не проявяваше нито едно от тези качества.