– Защото си мислех, че бихме могли да отидем в новия караоке бар, за който чух днес на работа – обясни тя. – За разлика от останалите долнопробни места, в този бар има музика на живо. Не е задължително да пееш, ако не искаш. Много от хората ходят там само да гледат.
Протегнах се да взема таблета, който бях оставила на масичката за кафе.
– Как се казва това място?
– "Старлайт Лаундж". Мисля, че ще е забавно, ако се видим там в петък.
Вдигнах вежди. Бяхме решили да съберем приятелите си в петък вечер. Опитах се да си представя как Арнолдо или Араш пеят караоке и самата мисъл за това ме накара да се усмихна. По дяволите, защо пък не? Най-малкото с това по-лесно щяхме да разчупим леда.
– Ще го спомена на Гидиън. – Потърсих бара в интернет и влязох в сайта му. – Изглежда много приятен.
Името му навяваше мисли за някогашните барове, в които се е пеело, но снимките на сайта показваха съвременен клуб, чийто декор беше решен в различни нюанси на синьото с акценти от хром. Изглеждаше елегантен и изискан.
– Нали? И аз така си помислих. Освен това ще е забавно.
– Да. Чакай само да видиш какво прави Кари, като се добере до микрофон. От нищо не му пука.
Тя се разсмя, а аз се усмихнах, когато чух този звук, бълбукащ като отворено шампанско.
– И Стивън е същият. Кажи ми после какво сте решили. Очаквам с нетърпение да те видя.
Затворихме и аз захвърлих телефона на възглавницата до себе си. Тъкмо си мислех дали да не се захвана отново с проекта си, когато изпищяването на телефона ми показа, че съм получила съобщение. Беше от Брет. "Трябва да поговорим. Обади ми се."
Дълго време останах вперила поглед в снимката му. Цял ден ми звънеше, но затваряше всеки път, когато се включеше гласовата ми поща. Ще излъжа, ако кажа, че не изпитвах противоречиви чувства от факта, че все още опитваше да се свърже с мен, но знаех, че това не би довело доникъде. Може би един ден щяхме да станем приятели, но не и днес. Не бях готова за това, а и не исках да причинявам допълнителен стрес на Гидиън.
Преди си мислех, че изправяйки се пред проблемите, които ме притесняваха, проявявам сила и чувство за отговорност. Сега разбирах, че понякога целта не бе да решиш проблема. Понякога трябваше просто да се възползваш от тази възможност, за да опознаеш по-добре себе си.
"Ще ти се обадя, когато мога" – отвърнах на съобщението му. След това отново оставих телефона настрана. Щях да му се обадя в присъствието на Гидиън. Без тайни, без нищо скрито.
– Здрасти.
Кари се появи откъм коридора, облечен в долнище на пижама и износена фланелка. Тъмнокафявата му коса все още беше влажна от душа, който сигурно бе взел, след като Татяна си тръгна преди около час.
Радвах се, че не остана да преспи. Много исках да започна да харесвам жената, която твърдеше, че носи бебето на най-добрия ми приятел, но дългокраката манекенка по никакъв начин не ме улесняваше. Имах чувството, че нарочно се заяжда с мен при всяка удобна възможност. Останала бях с твърдото убеждение, че тя иска да запази Кари само за себе си и гледа на мен като на огромно препятствие по пътя към тази цел.
Най-добрият ми приятел се просна по корем в другия край на дивана, протегна крака и постави глава до бедрото ми.
– С какво се занимаваш?
– Правя списъци. Искам да се захвана е някаква дейност в помощ на жертвите на насилие.
– Така ли? И какво по-точно имаш предвид?
Вдигнах безпомощно рамене.
– Не знам точно. Все си мисля за Мегуми и това, че не е споделила случилото се е никого. Аз също не казах на никого. Нито пък ти, докато не мина твърде много време.
– Защото на никого не му пука – каза той рязко и подпря брадичка с две ръце.
– Освен това е страшно да говориш за подобно нещо. Има много горещи телефонни линии и приюти за жертвите. Искам да направя нещо различно, което да промени ситуацията, но не ми хрумва никаква идея.
– Тогава говори с хората с идеи.
Свих устни.
– Казваш го така, сякаш е много просто.
– Защо, по дяволите, трябва да откриваш топлата вода? Намери хората, които разбират от тази работа, и им предложи помощта си.
Извърна се, легна по гръб и потри лицето си с две ръце.
Познавах този жест, знаех какво означава. Нещо го гризеше отвътре.
– Разкажи ми как мина денят ти – подканих го аз.
В крайна сметка се оказа, че в Сан Диего бях прекарала повече време насаме е Гидиън, отколкото с най-добрия си приятел, което ме караше да се чувствам зле. Кари твърдеше, че си е прекарал много добре, мотаейки се със старите си приятели, но това не беше целта на пътуването ни. Имах чувството, че съм го разочаровала, макар той да не ме обвиняваше в нищо.