Той отпусна ръце до тялото си.
– Тази сутрин бях на снимки, а след това обядвахме с Трей.
– Каза ли му за бебето?
Той поклати глава.
– Мислех да го направя, но не можах Такъв задник съм.
– Не бъди толкова суров към себе си. В момента не ти е никак лесно.
Кари затвори очи и блестящите му зелени ириси изчезнаха от погледа ми.
– Онзи ден си мислех колко по-лесно би било, ако Трей работеше и на двата фронта. Тогава и двамата щяхме да можем да чукаме Тат, както и да се чукаме един друг, така щях да имам всичко, което искам. След това осъзнах, че никак не ми се ще да деля Трей с Тат. Нямам нищо против да деля нея. Но не и него. Кажи ми, че не съм истински гадняр.
Протегнах ръка и разроших тъмната му коса.
– Това е съвсем човешко.
И аз бях изпаднала в подобна ситуация с Гидиън, като си мислех, че бих могла да намеря начин да бъдем приятели с Брет, въпреки че се дразнех от това, че Гидиън и Корин са такива.
– В един идеален свят никой от нас не би проявявал егоизъм, но на практика не се получава така. Просто се опитваме да правим каквото можем.
– Винаги ми намираш някакво извинение – измърмори той.
За миг се замислих върху думите му.
– Не – поправих го кротко аз и се наведох, за да го целуна по челото. – Само ти прощавам. Някой трябва да го направи, тъй като ти не би простил сам на себе си.
Сряда сутрин дойде и отмина бързо. Преди да се усетя, стана време за обяд.
– Преди две седмици празнувахме годежа ни – заяви Стивън Елисън, докато ме настаняваше на стола. – А сега ще празнуваме твоя.
Усмихнах се, не успях да се въздържа. Годеникът на шефа ми притежаваше онази заразителна веселост, която не можеше да не ми въздейства.
– Сигурно е заразно.
– Сигурно. – Той погледна към партньора си, а след това отново насочи поглед към мен. – Нали Марк няма да те загуби?
– Стивън – предупреди го Марк, – недей.
– Никъде няма да ходя – отвърнах аз, при което шефът ми се ухили учудено, но доволно.
Усмивката му, оградена от брадичка с формата на катинарче, беше също така заразителна като непринудеността на Стивън. Редовните ни обяди – цената, която трябваше да заплатя, за да ме допуснат в компанията си – наистина си струваха.
– Радвам се да чуя това – заяви Марк.
– Аз също – присъедини се Стивън и отвори менюто с такъв решителен жест, сякаш бяхме взели решение по някакъв много важен въпрос. – Искаме да се навърташ около нас, хлапе.
– Ще се навъртам – уверих го аз. Келнерът остави пред нас панерче с поръсен със зехтин чеснов хляб и ни изрецитира специалитетите на деня. Ресторантът, който мъжете бяха избрали, предлагаше две менюта – италианско и гръцко.
Като повечето средиземноморски ресторантчета и това беше малко, масите – сбутани една в друга така, че една компания лесно се смесваше с друга и човек трябваше да внимава къде държи лактите си. Ароматът, който идваше от кухнята и се носеше над таблите, разнасяни от келнерите, накара стомаха ми да закъркори. За щастие, тълпата посетители, дошли на обяд, говореше достатъчно високо, за да го прикрие.
Стивън прокара ръка през яркочервената си коса, на която много жени биха завидели.
– Ще си поръчам мусака.
– Аз също – обявих и затворих менюто.
– За мен пица с пеперони – реши Марк.
Двамата със Стивън се пошегувахме с него, че е особено авантюристично настроен.
– Ей – не ни остана длъжен той, – решението да се оженя за Стивън е достатъчно голяма авантюра.
Годеникът му се захили, сложи лакти на масата и подпря брадичка на юмрука си.
– И така, Ева... как ти предложи Крос? Предполагам, че не го е изломотил по средата на улицата. Марк, който седеше на пейката до партньора си, го погледна гневно.
– Така е, не го направи – съгласих се аз. – Съобщи ми новината, докато се намирахме на един частен плаж. Не мога да кажа, че ме помоли да се омъжа за него, по-точно ми заяви, че ще се оженим.
Марк сви замислено устни, но Стивън беше прям както винаги.
– Романтика в стил Гидиън Крос.
Засмях се.
– Абсолютно. Той е първият, който ще каже, че не е романтичен, но греши в това отношение.
– Дай да видя пръстена.
Протегнах ръка към Стивън и квадратният диамант заблестя с всички цветове на дъгата. Беше прекрасен пръстен, свързан с прекрасни спомени за Гидиън. Мнението на Елизабет Видал по въпроса не можеше да ги помрачи.
– Еха! Марк, скъпи, трябва да ми купиш и на мен такъв.