Той ме притисна до себе си, намести ме до мускулестото си тяло и аз прилепнах там идеално, като че ли бях създадена за това място.
Винаги се чувствах така, когато ме прегръщаше. В безопасност. Ценена. Обожавана.
Докосна с устни челото ми.
– Ще говоря с Кланси, за да се уверя, но той не е глупак. Не би оставил нищо на случайността.
Стиснах в юмрук част от фланелката му, държах се за него, като че ли животът ми зависеше от това.
– Не крий такива неща от мен, Гидиън. Престани да се опитваш да ме предпазваш.
– Не мога. – Той също ме притисна по-силно. – Може би трябваше да ти кажа нещо, но през деня имаме само няколко часа насаме и искам те да бъдат идеални.
– Гидиън, трябва да ме допуснеш до себе си.
Усетих как гръдният му кош се надига под бузата ми, сърцето му биеше силно и уверено.
– Работя върху това, Ева.
Това беше единственото, за което можех да го помоля.
На следващата сутрин отидох в кухнята, шляпайки с боси крака по пода, и открих Гидиън там да налива кафе. Бих могла да кажа, че миризмата на кафе ме е накарала да побързам, но всъщност бе видът на съпруга ми – току-що обръснат и облечен, с незакопчана още жилетка на костюма. Обожавах да го виждам леко неглиже.
Погледна ме, докато приближавах към него, а петите ми шляпаха по мраморния под, лицето му беше безизразно, но очите му – топли. Дали и той усещаше същата тръпка, докато ме наблюдаваше как се подготвям за началото на деня? Съмнявам се. Убедена съм, че мъжете или се възбуждаха от някоя гледка, или... не.
Обхванах китката му с пръсти и насочих ръката му така, че да ме обгърне отзад и да се плъзне под полата ми, докато стисне долната част на дупето ми.
В ъглите на устните му заигра усмивка.
– Добро утро и на вас, госпожо Крос.
Дръпна жартиера ми и го пусна изведнъж, така че да ме плесне по бедрото. Подскочих от острата болка и изохках, докато от удареното място не започна да се разлива топлина.
– Хм... това ти харесва – ухили се самодоволно той.
– Боли – казах аз и нацупих устни. Гидиън се раздвижи, облегна се на барплота и ме придърпа да застана между разтворените му крака, като с две ръце леко притискаше задната част на бедрата ми. Допря нос в слепоочието ми и започна леко да разтрива парещото място.
– Извинявай, ангелчето ми. – След това дръпна втория жартиер и ме плесна по другото бедро.
Извих тяло от изненада и се притиснах в него. Беше се възбудил. Отново. От гърдите ми се изтръгна нисък стон.
– Престани.
– Това те възбужда – промърмори той в ухото ми.
– Боли! – оплаках се аз, но се отърках в него.
Беше ме събудил с нежни целувки и предизвикателни ръце. Благодарих му с уста, докато бяхме под душа. И въпреки това можеше да го направи отново. Аз също. Бяхме пристрастени един към друг.
– Искаш ли да го цункам, за да му мине? – Плъзна пръсти между бедрата ми и разбра, че съм топла и готова. – Господи, какво правиш с мен, Ева – изпъшка той. – Имам толкова много работа...
Боже, колко приятен беше допирът му. А ароматът дори още повече. Обвих ръце около врата му.
– Трябва да вървим на работа.
Дръпна ме, така че да се повдигна на пръсти, и ме отърка във възбудения си пенис.
– По-късно ще си поиграем с тези жартиери.
Целунах го. Поставих разтворените си устни върху неговите и го погълнах, езикът ми докосна неговия. Започна да го гали ненаситно. Да го смуче.
Гидиън стисна в юмрук опашката ми, ограничавайки движенията ми, и пое инициативата, чукаше ме в устата, изпиваше ме. Възбудих се само след миг, кожата ми се овлажни от избилата пот.
Устните му бяха едновременно и твърди, и меки върху моите, притискаше ме така, че да съм му удобна, зъбите му леко докосваха долната ми устна. Вкусът му, обогатен от превъзходния аромат на силно черно кафе, ме опияняваше. Бях като пияна от присъствието му, стисках косата му с две ръце, държах се здраво за него и се повдигах на пръсти, за да се притисна още по-плътно до него. И още по-плътно. Но никога достатъчно.
– Еха! – Гласът на Кари ме извади от сладострастната магия, в която Гидиън ме бе потопил. – Не забравяйте, че тук се храним.
Опитах да се отдръпна от съпруга си, но той ме притискаше силно, позволи ми само да отлепя устни от неговите. Срещнах погледа му. Очите му гледаха остро под натежалите клепачи, устните му бяха меки и влажни.
– Добро утро, Кари – поздрави Гидиън и насочи вниманието си към най-добрия ми приятел, докато той дойде при нас до кафемашината.
– За вас двамата сутринта може и да е добра – отвърна Кари, отвори шкафа с чашите и извади една. – За съжаление, аз съм прекалено уморен и шоуто ви не може да ми въздейства. Което ме кара да не съм особено оптимистично настроен за останалата част от деня.