Беше облечен в прилепнали по краката дънки и тъмносиня фланелка, косата му – внимателно подредена в модна прическа. Съжалявах необвързаните жители на Манхатън, които щяха да го видят днес. Беше толкова впечатляващ мъж както физически, така и по отношение на фалшивото самочувствие, което излъчваше.
– Имаш ли снимки днес? – попитах аз.
– Не. Но Тат има и иска да съм до нея. Оплаква се от сутрешно гадене и разни други неща, така че ще бъда до нея, за да ѝ помогна с каквото мога, ако се почувства зле.
Протегнах се и го погалих по ръката съчувствено.
– Това е прекрасно, Кари. Ти си върхът.
Усмихна се кисело и вдигна врялото кафе до устните си.
– Какво друго бих могъл да направя? Не може на мен да ми се гади вместо на нея, а тя трябва да работи, докато ѝ е възможно.
– Нали ще ми кажеш, ако мога да помогна по някакъв начин?
Той вдигна рамене.
– Непременно.
Гидиън галеше с ръка гърба ми и така ми показваше безмълвната си подкрепа.
– Ако имаш време, Кари, бих искал да присъстваш на срещата ни с дизайнера, който ще реновира апартамента на Пето авеню.
– Да, и аз си мислех за това. – Кари подпря бедро на барплота. – Все още не сме се разбрали с Тат, но предполагам, че по някое време ще се съберем. А вие двамата надали бихте искали някое пищящо бебе около себе си. Когато сте готови за това, ще си имате свое, няма да е необходимо да търпите моето.
– Кари...
Най-добрият ми приятел рядко планираше нещата повече от петнайсет минути напред. Когато чух как решително поема отговорността, го заобичах още повече.
– И двете части на мезонета са напълно звукоизолирани – заяви Гидиън с онзи тон, който действаше окуражаващо на всички, защото ги караше да вярват, че напълно контролира ситуацията. – Ще направим така, че нещата да се получат. Само ми кажи какво те тревожи и ще се опитаме да решим проблема.
Кари впери поглед в чашата си, красивото му лице изведнъж доби уморен и измъчен вид.
– Благодаря. Ще поговоря с Тат за това. Трудно е, нали разбирате? Тя не иска да мисли за бъдещето, а аз не спирам да мисля за него. Ще се появи едно човече, което ще бъде напълно зависимо от нас, и ние трябва да сме готови за това. Някак си.
Отстъпих назад и този път Гидиън ме пусна. Беше ми трудно да гледам колко се измъчва Кари. Освен това ме беше страх. Той не умееше да се оправя с предизвикателствата и можеше много лесно да се обърне към старите саморазрушителни начини за справяне с трудностите. И двамата ежедневно се сблъсквахме с тази заплаха. Аз имах цяла група хора, които ме държаха здраво стъпила на земята. Кари обаче имаше само мен.
– Затова е семейството, Кари – усмихнах се аз, – за да се подлудяват членовете му един друг и да се пращат на психотерапия.
Той изсумтя и скри лицето си зад чашата. Липсата на остроумен отговор ме накара да се разтревожа още повече. Настъпи тежко мълчание.
Двамата с Гидиън го оставихме за минута, използвайки възможността да отпием от кафето си и да си доставим достатъчно кофеин. Не си казахме нищо, дори не се спогледахме, за да не остане Кари с впечатлението, че сме едно цяло, от което той е изключен, но въпреки това усещах, че действаме в абсолютен синхрон. Това означаваше толкова много за мен. Никога преди това не бях имала истински партньор в живота си, любовник, който стои до мен не само заради доброто прекарване.
Гидиън беше истинско чудо по толкова различни начини.
Тогава изведнъж ми хрумна мисълта, че трябва да направя някои промени, да направя компромис за съвместната ми работа е Гидиън. Трябваше да престана да мисля, че екипът на "Крос индъстрис" е само негов. Да го приема и за свой, ако исках двамата да работим заедно.
– Свободен съм следващата седмица – каза Кари най-накрая и погледна първо към мен, а след това и към Гидиън.
Съпругът ми кимна.
– Тогава да се разберем за сряда. Остави ни малко време да се съвземем след уикенда.
Кари изкриви устни.
– Значи ще бъде такова парти.
– Ти знаеш ли някакъв друг вид? – усмихнах се аз.
Как си? – попитах Мегуми, когато седнахме да обядваме заедно в четвъртък.
Изглеждаше по-добре от понеделник, но все още бе прекалено облечена за лятната жега. Затова и поръчах да ни донесат салата в стаята за почивка, вместо да излизаме в задушната влага.
Тя се усмихна едва-едва.
– По-добре.
– Лейси знае ли какво се е случило? Не знаех колко близка е Мегуми със съквартирантката си, но не бях забравила, че Лейси първа бе излизала с Майкъл.