Цяла седмица отлагах този разговор, опитвайки да се подготвя за реакцията ѝ. Имаше още едно съобщение от Брет, в което ми казваше, че трябва да разговаря с мен... спешно.
Изправих се и се огледах, за да си намеря някое спокойно местенце, откъдето да се обадя. Това, което видях обаче, бе Кристофър Видал-старши, който се задаваше откъм ъгъла.
Вторият баща на Гидиън беше облечен, както можех да очаквам, в спортни панталони цвят каки и светло синя риза с разкопчана яка и навити ръкави, а на краката си носеше мокасини. Кестенявата му коса, която бе предал и на Кристофър-младши, беше внимателно подстригана на врата и около ушите, сивозелените му очи гледаха сърдито зад старомодните очила с метални рамки.
– Здравей, Ева – поздрави Крис и забави крачка, като доближи до мен. – Как си?
– Добре. А ти?
Кимна и погледна през рамото ми към кабинета на Гидиън.
– Не се оплаквам. Можеш ли да ми отделиш една минута? Искам да поговорим за нещо.
– Разбира се.
Вратата зад гърба ми се отвори и когато се обърнах, видях, че Скот е излязъл.
– Господин Видал – започна той, приближавайки към нас, – госпожице Трамел, господин Крос ще се забави още поне петнайсет минути. Да ви донеса ли нещо за пиене, докато го чакате?
Крис поклати глава.
– Благодаря, за мен нищо. Но би било чудесно, ако можем да използваме някоя стая, в която да поговорим насаме.
– Разбира се – отвърна Скот и ме погледна въпросително.
– Благодаря, и за мен нищо – отвърнах аз.
Скот остави таблета си на бюрото и ни поведе към една конферентна зала, от която се откриваше зашеметяваща панорама към града. Голяма полирана дървена маса блестеше на светлината на скритото осветление, до едната стена бе поставен шкаф, изработен от същото дърво, а на другата стена имаше голям монитор.
– Ако имате нужда от нещо – започна Скот, – само наберете "едно" и аз ще се погрижа. В шкафа има кафе и вода.
Крис кимна.
– Много ти благодаря.
Скот си тръгна. Крис ме покани е жест да седна, след това се настани от дясната ми страна и обърна стола си така, че да е с лице към мен.
– Първо искам да те поздравя за годежа – усмихна се той. – Айрланд говори много хубави неща за теб, а и аз знам, че си изиграла известна роля в сближаването ѝ с Гидиън. Изключително съм ти благодарен за това.
– Не съм направила кой знае какво, но се радвам, ако съм помогнала.
Той се протегна и хвана лявата ми ръка, която лежеше на масата. Потърка леко с палец годежния ми пръстен и сви унило устни.
Дали в момента не мислеше за това, че Джефри Крос беше избрал този пръстен за Елизабет?
– Много красив пръстен – каза той най-накрая. – Сигурен съм, че за Гидиън е означавало много да ти го даде.
Не знаех как да отговоря. Той наистина означаваше много за съпруга ми, защото беше символ на любовта между родителите му.
Крис пусна ръката ми.
– На Елизабет ѝ е много трудно да приеме годежа ви. Сигурен съм, че една майка изпитва много противоречиви емоции, когато първото ѝ дете реши да се жени, особено когато става въпрос за син. Едно време майка ми казваше, че синът е син, докато се ожени, след това става съпруг, но дъщерята е дъщеря за цял живот.
Това обяснение, с което се опитваше да ни помири, ми подейства точно по обратния начин. Опитваше се да бъде мил, но на мен вече ми бяха омръзнали всякакви обяснения, особено когато идваха от страна на Елизабет Видал. Това преструване трябваше да спре, или Гидиън никога нямаше да се избави от болката.
Аз също имах нужда болката да спре. Всеки път, когато той се събуждаше, облян в сълзи, се разстройвах все повече. Можех само да си представя какви щети нанасяше това върху самия него.
Въпреки това се колебаех дали за момента да не оставя нещата каквито са. Можех безкрайно да споря и да се опитвам да я притисна, но Гидиън беше този, който трябваше да постави настоятелно въпросите си и да чуе отговорите им.
"Остави това. Всичко ще стане, когато му дойде времето."
Но вместо това установих, че се навеждам напред, не можех повече да мълча, както Гидиън бе правил толкова дълго време.
– Хайде да си говорим честно – казах аз тихо, но твърдо. – Съпругата ти не е реагирала по същия начин, когато Гидиън се е сгодил за Корин.
Не знаех това със сигурност, но след като видях Елизабет и родителите на Корин заедно в болницата, беше твърде вероятно. Смутената му усмивка доказа, че съм права.
– Мисля, че разликата е в това, че Гидиън и Корин бяха двойка доста дълго време, а и ние я познавахме. Вие с Гидиън сте заедно от съвсем скоро, затова ще трябва да свикнем със ситуацията. Не искам да го приемаш лично, Ева.