Усмивката ме подразни, но думите му вече ми дойдоха в повече. Негодуванието ми се надигна и преля над стената, зад която се опитвах да го скрия.
Крис също не беше невинен. Да приеме едно объркано и страдащо момченце в дома си, сигурно не е било никак лесно, особено след като се е стремял да създаде собствено семейство и Кристофър-младши вече е бил на път. Но когато се е оженил за Елизабет, той е приел да играе ролята на втори баща. Споделил е с нея отговорността да търси справедливост за едно наранено и насилено дете. По дяволите, дори един външен човек би имал отговорността да съобщи за престъплението.
Наведох се напред и му показах цялата сила на гнева си.
– Напротив, съвсем лично е, господин Видал. Елизабет се чувства заплашена, защото не съм готова да търпя глупостите ѝ повече. И двамата дължите извинение на Гидиън, а тя трябва на всяка цена да признае, че срещу него е било извършено насилие. Ще продължа да я притискам, докато не направи това, което трябва. Не се съмнявайте в това.
Тялото му видимо замръзна на място.
– За какво говориш?
– Сериозно? – изсумтях аз с отвращение.
– Елизабет никога не би извършила насилие спрямо децата си – каза той сухо, след като не му отговорих. – Тя е прекрасна отдадена на децата си майка.
Премигнах, след това вперих поглед в него. И той ли бе заблуден като Елизабет? Как бе възможно и двамата да се държат така, сякаш нищо не знаеха?
– Мисля, че трябва да обясниш думите си, Ева. При това веднага.
Отпуснах се на стола, бях като поразена. Ако играеше, то тогава заслужаваше да му връчат поне проклет "Оскар".
Наведе се напред, без да се изправя, беше настръхнал и агресивен.
– Хайде, започвай да говориш. Веднага.
Гласът ми беше тих. Едва доловим.
– Бил е изнасилен. От терапевта, който е посещавал.
Крис замръзна на място. В продължение на цяла минута не си пое дъх.
– Казал е на Елизабет, но тя не му е повярвала. Тя знае, че ѝ е казвал истината, но отрича поради някаква нейна си извратена причина.
Крис се изправи и завъртя яростно глава.
– Не!
Едносричният отговор, с който отхвърляше всичко, ме накара и аз да се изправя на крака.
– И ти ли ще го отречеш? Кой би излъгал за подобно нещо? Имаш ли някаква представа колко трудно му е да признае какво се е случило? Колко объркан трябва да се е чувствал, защото мъжът, на когото е вярвал, му е причинил подобно нещо?
Крис вдигна поглед към мен.
– Елизабет никога не би пренебрегнала... нещо такова. Станало е някакво недоразумение. Нещо си се объркала.
Видях разширените му зеници и побелелите по края устни, но не ми стана жал за него.
– Направила е каквото се е очаквало от нея. Това е всичко. Когато ножът опрял до кокала, тя предпочела да застане на страната на всеки друг, но не и на собственото си дете.
– Не знаеш какво говориш.
Грабнах чантата си и я преметнах през рамо. Наведох се над него, така че очите ни да бъдат на едно и също ниво.
– Гидиън е бил изнасилен. Един ден ти и съпругата ти ще трябва да го погледнете в очите така, както аз те гледам в момента, и да го признаете.
И ще трябва да му се извините за всички тези години, през които е преживявал всичко сам.
– Ева.
Гласът на Гидиън разсече въздуха и ме накара да подскоча. Изправих се бързо и залитнах, заставайки лице в лице с него.
Стоеше, отворил вратата, стискаше дръжката е такава сила, че беше чудо, че не се е счупила. Лицето му беше сурово, тялото – застинало, а погледът му ме обливаше с друг вид топлина.
Ярост. Никога не го бях виждала така ядосан.
Крис се изправи тежко на крака.
– Гидиън, какво става тук? Какво говори тя?
Гидиън протегна бързо ръка и ме сграбчи. Издърпа ме в коридора с такава сила, че извиках от уплаха. Усещах натиска на пръстите му дори след като ме пусна.
Постави ръка на дупето ми и ме побутна напред, движеше се толкова бързо и с такива големи крачки, че едва успявах да го следвам.
– Гидиън, почакай – казах аз задъхано, сърцето ми биеше силно. – Ние...
– Не искам да чуя и дума – сряза ме той и ме избута грубо през стъклената врата във фоайето пред асансьора.
Чух как Крис викаше Гидиън по име. Успях да зърна, че той тичаше към нас, в момента, когато вратите на асансьора се затвориха пред него.
9.
Докато извеждах Ева от "Кросфайър", Ангъс хвърли един поглед към лицето ми и усмивката му изчезна. Отвори задната врата на бентлито и се дръпна встрани, за да вкарам съпругата си на задната седалка.