Погледите ни се срещнаха над главата ѝ, докато тя се наместваше в колата. Прочетох посланието в бледите му сини очи: "Бъди добър е нея".
Не знаеше колко ми беше трудно да проявявам такава сдържаност в момента. Усещах как вената на слепоочието ми пулсира в същия луд ритъм, който усещах и в пениса си.
За малко да спра асансьора по средата и да изчукам Ева като животно, облегната на стената му. Единственото, което ме спря, бяха охранителните камери и бдителните погледи на хората от охраната, които следяха записите.
Искаше ми се да я вържа. Да забия зъби в рамото ѝ, докато я притискам до стената. Да ѝ покажа, че я превъзхождам. Тя беше тигрица, бореща се с нокти и зъби срещу всеки, който според нея се бе отнесъл зле към мен, а аз исках да я притисна. Да я накарам да ми се подчини.
– По дяволите! – изругах аз и заобиколих колата, за да стигна до другата врата.
Ева беше абсолютно непредсказуема. Беше ми невъзможно да я контролирам. Наместих се на седалката и затръшнах вратата след себе си, вперих поглед през прозореца, защото се страхувах от това, което можех да направя, ако погледнех към нея. Тя беше въздухът, който дишах, а точно в този момент не можех да си поема дъх.
Постави ръката си върху бедрото ми.
– Гидиън...
Стиснах нежната ръка, която носеше пръстена ми, мушнах я между бедрата си и пъхнах болезнения си член в свитата ѝ длан.
– Отвори си устата още веднъж и виж какво ще завра в нея.
Тя ме погледна изумено.
Ангъс седна зад волана и запали мотора. Усещах погледа на Ева върху бузата си. Дръпна ръката си и аз едва не изстенах, когато престана да ме докосва. След това се премести и се гушна в мен. Другата ѝ ръка се плъзна между краката ми и обхвана собственически члена ми. Долепи устни до бузата ми и ме целуна. Прехвърлих ръка зад гърба ѝ и я прегърнах. Поех дълбоко въздух и вдишах аромата ѝ.
Бентлито се отдели от бордюра и се сля с натовареното движение.
Едва когато колата спря пред сградата, в която беше кабинетът на доктор Питърсън, си спомних, че имаме час при него. Броях минутите, които ни оставаха да стигнем до вкъщи, където щях да обладая Ева така, както исках... бързо... силно... яростно.
Опита се да се изправи, когато Ангъс слезе от колата. Притиснах ръка около нея.
– Не днес – казах мрачно.
– Добре – прошепна тя и отново ме целуна по бузата.
Ангъс отвори вратата. Ева се дръпна от мен и излезе от колата; премина бързо през въртящата се врата и ме остави, вперил поглед в нея.
– Господи!
Ангъс се наведе и ме погледна.
– Семейната терапия означава, че и двамата трябва да присъствате.
– Престани, явно ти доставя удоволствие – отвърнах ядно аз. Усмивката се пренесе от очите към устните му и той се захили широко.
– Тя те обича, момче, независимо дали това ти харесва.
– Разбира се, че ми харесва – измърморих аз и преди да изляза на улицата, погледнах през рамо, за да видя дали не идва някоя кола. Заобиколих бентлито. – Това не значи, че не е напълно неуправляема.
Ангъс затвори вратата. Случаен летен ветрец разроши посивяващата червена коса, която се подаваше изпод шофьорската му фуражка.
– Понякога ще водиш ти, а понякога ще трябва да я следваш. Само че още известно време ще мърмориш когато ти се налага да си във втората ситуация.
Изпъшках ядосано.
– Казала е на Крис.
Ангъс вдигна учудено вежди и кимна.
– Видях го да влиза.
– Защо, по дяволите, ѝ трябва да се занимава с това? – Стъпих на тротоара и изпънах жилетката си, за да я наместя, искаше ми се също толкова лесно да можех да наместя и мислите си. – Не може да промени миналото.
– Тя не се интересува от миналото – каза Ангъс и за миг допря ръка до рамото ми. – А от бъдещето.
Заварих Ева да крачи напред-назад из кабинета на доктор Питърсън и да размахва ръце, докато говори. Добрият лекар седеше на обичайното си място, съсредоточил внимание върху записките на таблета си.
– Цялата ситуация ме влудява – говореше тя, кипнала от гняв. След това забеляза, че съм застанал до вратата, и спря. – Гидиън. – Блестяща усмивка озари прекрасното ѝ лице.
Бях способен на всичко, за да я накарам да изглежда така щастлива. Фактът, че се усмихваше по този начин, само защото ме виждаше...
– Ева. Здравейте, докторе – поздравих аз и се настаних на дивана.
Какво ли му беше казала?
Доктор Питърсън ме проследи с поглед.
– Здравей, Гидиън. Радвам се, че в крайна сметка успя да се присъединиш към нас.
Потупах възглавницата до мен и изчаках Ева да седне.