– Правим планове да се преместим в мезонета на Пето авеню и да вземем Кари при нас – заявих съвсем спокойно, когато тя се настани до мен, опитвайки се да насоча разговора в удобна за мен посока. – Предполагам, че тази промяна няма да е лесна за никой от нас.
Ева зяпна.
Доктор Питърсън остави писалката за таблета си.
– Ева точно ми разказваше за посещението на втория ти баща. Бих искал да чуя повече за това, преди да преминем нататък.
Преплетох пръсти с тези на Ева.
– Това не подлежи на обсъждане.
Тя впери очи в мен. Обърнах се да срещна погледа ѝ и останах без дъх. Заболя ме, когато видях новото изражение, появило се на лицето ѝ, но този път причината бе съвсем друга.
Сеансът ни току-що бе започнал, а аз вече изгарях от нетърпение да свърши.
Казах на Ангъс да ни закара вкъщи, в мезонета.
По изненадата, която се изписа на лицето ѝ, когато портиерът отвори вратата, разбрах, че до този момент беше потънала в някакви свои мисли. Намирахме се в подземния гараж на сградата.
Ева хвърли поглед към мен.
– Ще ти обясня – казах аз, стиснах я за лакътя и я поведох към асансьора.
Пътувахме нагоре в пълно мълчание. Когато вратите се отвориха и излязохме в частното фоайе, усетих как тя видимо се напрегна. Повече от месец не бяхме идвали заедно в мезонета. Последният път, когато бяхме тук, бе в нощта, когато тя се изправи срещу мен и директно ме обвини за смъртта на Нейтън.
Тогава аз също бях изплашен. Бях ужасен, че съм извършил нещо, което тя никога няма да ми прости.
Тук бяхме преживели много бурни моменти. Мезонетът не бе ставал свидетел на толкова много щастливи любовни мигове, колкото тайният ни апартамент в Горен Уест Сайд. Но това можеше да се промени. Отказвах да си представя друго, освен че един ден ще се обърнем назад и това място ще ни напомня за всички стъпки, които бяхме изминали в пътуването си един към друг – както добри, така и лоши. Отворих вратата и подканих с жест Ева да влезе преди мен. Тя остави чантата си на едно кресло и събу обувките си. Свалих сакото си, поставих го на облегалката на единия от високите столове в кухнята и взех бутилка червено вино от поставката.
– Разочарована си от мен – провикнах се, докато отварях виното. Ева дойде боса до портала и се облегна на полирания камък.
– Не, не от теб.
Взех гарафата за вино и две чаши и обмислих отговора си. Беше ми трудно да се пазаря с жена си. Към всяка друга сделка пристъпвах с ясното съзнание, че мога да се откажа във всеки един момент. Не съществуваше такъв договор, от който да не мога да се отрека и да си тръгна.
Освен от този, който застрашаваше властта ми над Ева.
Докато преливах виното от бутилката в гарафата, тя дойде при мен и застана до кухненския остров. Постави ръка върху рамото ми.
– Ние с теб сме отскоро заедно, Гидиън, а ти извървя такъв дълъг път. Няма да те притискам да продължиш напред толкова скоро. За тези неща е необходимо време.
Оставих гарафата с виното, обърнах се с лице към нея и я придърпах към себе си. През последния час и нещо я чувствах толкова далечна и това ме убиваше.
– Целуни ме – измърморих аз.
Ева наведе глава назад и се повдигна към мен. Притиснах устни до нейните, но не направих нищо повече, исках тя да поеме инициативата. Имах нужда да го направи.
Погали ръба на устните ми с език и това ме накара да изстена. Усетих как пръстите ѝ се плъзнаха през косата по тила ми и започнах да се успокоявам. Почувствах извинението в меките ѝ устни, които се движеха върху моите, и любов в тихия стон, с който ми се предаде.
Прегърнах я и я повдигнах, краката ѝ се отлепиха от пода, изпитах такова огромно облекчение от това, че все още ме искаше, та чак ми се зави свят.
– Ева... съжалявам.
– Тихо, мили, всичко е наред.
Отстъпи назад, докосна лицето ми и го обхвана с две ръце.
– Не е необходимо да ми се извиняваш.
Гърлото ми гореше. Повдигнах я и я сложих да седне на плота, след това пристъпих и застанах между разтворените ѝ крака. Полата ѝ се вдигна нагоре, разкривайки края на жартиерите ѝ. Желаех я. По всички възможни начини.
Допрях чело до нейното.
– Подразни се от това, че не исках да говоря за Крис.
– Не очаквах така напълно да отбегнеш темата, това е всичко – каза тя и ме целуна по челото, пръстите ѝ отметнаха косата от лицето ми. – Трябваше да предвидя тази възможност, имайки предвид колко ядосан беше, когато си тръгнахме от "Кросфайър".
– Не бях ядосан на теб.
– А на Крис ли?
– На цялата ситуация – отговорих аз и въздъхнах дълбоко. – Ти очакваш хората да се променят, а това не става. Едновременно с това ни създаваш неприятности, когато и бездруго си имаме достатъчно проблеми. Искам просто да остана на спокойствие с теб, Ева. Да прекарваме дни, в които сме само двамата, да бъдем щастливи и да не се занимаваме с никакви глупости.