– И нощи, в които ти отиваш да спиш в друго легло? В друга стая? Стиснах очи.
– В това ли е проблемът?
– Не изцяло, но отчасти. Искам да бъда с теб, Гидиън. Да заспивам и да се събуждам до теб.
– Разбирам те, но...
– Какво е това спокойствие, което търсиш? През деня се преструваш, че си го постигнал, и страдаш през нощта. То те разкъсва отвътре, аз също се разкъсвам, когато виждам какво преживяваш. Не искам вечно да живееш по този начин. Не искам ние да живеем по този начин.
Погледнах я, душата ми беше разголена пред тези стоманено сиви очи, които не ми позволяваха да скрия нищо. В погледа ѝ, отправен към мен, имаше толкова много любов. Любов и тревога, разочарование и надежда. Висящата лампа над плота осветяваше русата ѝ коса отзад и ми напомняше колко специална беше тя. Дар, който не бях очаквал.
– Ева... Говоря за кошмарите си с доктор Питърсън.
– Но не и за това, което ги причинява.
– Ти предполагаш, че проблемът е в Хю – заявих аз с равен глас, но усещах как омразата и унижението ме изгарят отвътре. – Вместо това говорихме за баща ми.
Тя се отдръпна от мен.
– Шампионе... Не знам какво точно сънуваш, но съм те виждала да се будиш в две различни състояния: готов да пребиеш някого или да плачеш така, сякаш сърцето ти се къса. Думите, които казваш, когато размахваш юмруци, ме карат да съм почти убедена, че се биеш с Хю.
Поех бързо и дълбоко въздух. Побеснявах от факта, че бившият ми терапевт и насилник можеше да се протегне от гроба и чрез мен да достигне Ева.
– Виж какво – каза тя и обви крака около бедрата ми, – обещах, че няма да те притискам, и ще удържа на думата си. Ако имахме връзка поне от две години, може би щях да се ядосам. Но ние сме заедно само от няколко месеца, Гидиън. Това, че се срещаш с терапевт и говориш за баща си, е достатъчно засега.
– Наистина ли?
– Да. Но има неща, които никога не бихме могли да обсъдим, които също те преследват. Поради това доктор Питърсън вече изпитва затруднения в работата си. Колкото повече криеш от него, толкова по-малко ще може да ти помогне.
Нейтън. Не беше необходимо да споменава името му.
– Полагам усилия, Ева.
– Знам.
Плъзна ръце по раменете ми и се протегна към краищата на жилетката ми.
– Кажи ми само, че не се надяваш завинаги да избегнеш разговора по въпроса. Кажи ми, че работиш върху това.
Сърцето ми заби силно. Протегнах се и стиснах здраво китките ѝ, опитвах се да се заловя за нея. Чувствах се притиснат до ъгъла, хванат в капан между това, от което се нуждаеше тя, и моите собствени нужди, които в момента изглеждаха съвсем различни.
Ева разтвори устни, когато усети натиска на ръцете ми, гърдите ѝ се надигаха и тя се задъха. Ограничаването на движенията ѝ, страстен поглед от моя страна, тонът на гласа ми... Тя реагираше на неизречените ми заповеди, като че ли бе обучена да го прави.
– Правя каквото мога – заявих аз.
– Това не е отговор.
– Това е единственото, което мога да ти кажа в момента, Ева.
Тя преглътна, мислите ѝ се разпиляваха, докато тялото ѝ започваше да реагира.
– Играеш си с мен – каза тя тихо. – Манипулираш ме.
– Не е вярно. Казвам ти истината, дори и тя да не е това, което очакваш да чуеш. Обеща, че няма да ме притискаш. Наистина ли го мислиш?
Облиза леко долната си устна с език и вдигна поглед към мен. След това кимна.
– Да.
– Добре. Хайде да вечеряме и да пийнем вино. След това, ако наистина искаш да си поиграем, само ми кажи.
– Да си поиграем ли? Как?
– Купил съм едно копринено въже специално за теб.
Тя разтвори широко очи.
– Копринено въже?
– Яркочервено, разбира се.
Пуснах я и отстъпих назад, оставих ѝ малко време да помисли, докато ѝ наливах вино от гарафата.
– Бих искал да те вържа, когато си готова за това. Ако не днес, то някой друг път. Аз също не искам да те притискам.
И двамата водехме другия в посока, в която се чувстваше несигурен. Тя предпочиташе да вярва, че един обучен страничен наблюдател е част от отговора, който търсехме. Аз вярвах, че ние сами бихме могли да стигнем до много от отговорите, само ние двамата, свързани по възможно най-интимните начини. Лечение чрез секс. Какво би могло да бъде по-подходящо за хора, преживели в миналото онова, което ние с Ева бяхме?
Взе чашата с вино, която ѝ подадох.
– Кога купи това нещо?