– Преди седмица. Може би две. Не очаквах да го използвам скоро, но днес ти ме накара да го пожелая.
Отпих глътка и я оставих за миг в устата си, за да почувствам вкуса на червеното вино.
– След като казах това, трябва да знаеш, че нямам нищо против просто да те изчукам силно.
Виното се разплиска леко из чашата ѝ, когато тя я вдигна към устните си. Изпи всичко, остави само няколко капки на дъното ѝ.
– Защото си ми бесен, че говорих с Крис.
– Казах ти, че не съм.
– Беше бесен, когато си тръгнахме.
– Бях бясно възбуден – усмихнах се аз кисело. – Не мога да ти обясня защо, тъй като самият аз не разбирам причината.
– Опитай.
Протегнах се и леко докоснах устните ѝ с палец.
– Виждам, че си ядосана, разпалена, готова да спориш, и искам да усетя тези необуздани чувства, укротени под мен. Възбуждаш в мен желание да те притисна, докато пищиш и се съпротивляваш, а вагината ти да изцежда члена ми, докато те чукам с всички сили. Ти си моя. Изцяло моя.
– Гидиън.
Остави чашата си настрана и ме сграбчи, впи ненаситно устни в моите с жажда, която се надявах никога да не пресъхне.
– Как така никога не си казал на Крис за случилото се с Хю?
Този проклет въпрос дойде съвсем неочаквано. Спрях да дъвча. Изведнъж пицата в устата ми загуби всякакъв вкус. Оставих остатъка от парчето в чинията и взех салфетка, за да се избърша.
– Защо обсъждаме пак това?
Ева се намръщи от мястото си на пода между масичката за кафе и дивана в хола.
– Не сме говорили за това.
– Не сме ли? Във всеки случай това няма никакво значение. Майка ми му е казала.
Тя се намръщи още повече. Протегна се към дистанционното на телевизора и детективите от нюйоркското управление на полицията на екрана замлъкнаха.
– Мисля, че не е.
Станах и грабнах чинията си.
– Направила го е, Ева.
– Сигурен ли си в това? – попита тя и ме последва в кухнята.
– Да.
– Откъде?
– Една вечер го обсъждаха по време на вечеря, нещо, което аз не искам да правя.
– Той се държа така, сякаш нищо не знаеше.
Ева протегна ръка и се облегна на плота, докато аз изхвърлях остатъците от храната в боклука.
– Изглеждаше искрено объркан и ужасен.
– Ами ако наистина не е знаел?
– Какво от това?
Сложих чинията си в умивалника и от миризмата на храна започна да ми се гади.
– По дяволите, какво значение има това? Всичко е минало, Ева. Минало и приключило. Престани да говориш за това.
– Защо си толкова ядосан?
– Защото се бях приготвил да изкарам една спокойна вечер с жена си. Вечеря, вино, малко телевизия, няколко часа секс... след дългия тежък ден – казах аз и излязох от кухнята. – Забрави. Ще се видим утре сутрин.
– Гидиън, чакай. – Тя ме стисна за ръката. – Не си лягай сърдит. Моля те. Съжалявам.
Спрях и измъкнах ръката си от нейната.
– Аз също.
– Започни съвсем бавно – шепне той, допрял устни до ухото ми.
Усещам как започва да се възбужда. Протяга ръка покрай бедрото ми към ръката, с която галя пениса си. Слага я върху моята. Диша бързо и плитко. Възбуденият му член се докосва до дупето ми. Започва да ми се гади. Потя се. Членът ми омеква, въпреки че намазаната ми с крем ръка се движи нагоре-надолу, водена от неговата.
– Мислиш прекалено много – казва ми той. – Съсредоточи се върху това колко добре се чувстваш. Погледни жената пред теб. Тя иска да я изчукаш. Представи си как би се почувствал, когато вкараш пишката си в нея. Тя е мека. Топла. Влажна. И стегната. – Стиска ръката ми още по-силно. – Толкова стегната. Поглеждам страницата от списание, сложена върху казанчето на тоалетната. Тя има черна коса и сини очи, а краката ѝ са толкова дълги. Жените от снимките, които Хю ми носи, винаги изглеждат по един и същи начин.
Той диша тежко и усещането за гадене отново се връща. Има нещо сбъркано в мен. Това, което правя, не е редно. Желанието му ме кара да се чувствам мръсен. Лош. Аз съм лошо момче, дори мама казва това. Крещи ми, когато плаче, когато ми е ядосана заради татко.
Един нисък стон прекъсва тежкото му дишане. Аз съм този, който е изстенал. Приятно ми е, въпреки че не искам да изпитвам това чувство. Трудно ми е да дишам, да мисля, да се съпротивлявам...
– Точно така – насърчаваме той. Другата му ръка се вмъква в цепката на дупето ми.
Опитвам се да се дръпна, но той ме е стиснал здраво. По-голям е от мен и по-силен. Колкото и да се боря с него, не мога да го избутам.
– Недей – казвам му аз, извивайки се.