Намръщих се и попитах разтревожено:
– Какво се е случило?
Айрланд замълча.
– Може би моментът не е подходящ.
Изругах мислено. Ева реагираше по съвсем същия начин, когато се държах прекалено рязко. Жените в живота ми не трябваше да ме съдят толкова сурово. Напоследък бях постигнал изключително много по отношение на умението си да общувам.
– Звучиш ми разтревожена.
– Ти също – отвърна моментално тя.
– Можеш да се обадиш на Ева и да ѝ се оплачеш. Тя ще ти съчувства. А сега ми кажи какво се е случило.
– Мама и татко се караха цяла вечер – въздъхна тя. – Не знам за какво става въпрос, но татко крещеше. Нали знаещ че той никога не крещи? Той е най-спокойният човек на света. Нищо не може да го изкара извън нерви. И мама също мрази скандалите. Тя е специалист по избягването им.
Проницателността ѝ ме стресна и впечатли едновременно.
– Съжалявам, че си станала свидетел на подобна сцена.
– Татко излезе рано тази сутрин, а мама не е спирала да плаче оттогава. Знаеш ли какво става? Има ли някаква връзка е това, че с Ева ще се жените?
Обзе ме странно, но все пак познато спокойствие. Не знаех какво да ѝ кажа, но отказвах да правя прибързани заключения.
– Вероятно наистина има нещо общо с това.
Единственото, което знаех със сигурност, беше, че не исках Айрланд да слуша как родителите ѝ се карат. Спомням си как се чувствах аз, когато моите родители се караха в дните, след като финансовите престъпления на баща ми излязоха на бял свят. Все още усещах ехото от паниката и страха.
– Имаш ли някоя приятелка, при която можеш да отидеш за уикенда?
– Мога да дойда при теб. Предложението ѝ беше доста смущаващо.
– При мен ли искаш да останеш?
– Защо не? Никога не съм била в апартамента ти.
Вперих поглед в Араш, който ме наблюдаваше. Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си.
Не знаех как да ѝ откажа, но не можех и да приема. Единственият човек, който беше прекарвал нощта при мен, беше Ева и очевидно нещата не се получаваха.
– Няма нищо – каза тя. – Забрави.
– Не, чакай.
По дяволите!
– Тази вечер с Ева имаме уговорка да излезем с приятели, това е всичко. Трябва ми известно време да променя плановете ни.
– О, сега разбрах – каза тя и гласът ѝ омекна. – Не искам да ви прецаквам излизането. Имам няколко приятелки, на които мога да се обадя. Не се тревожи за това.
– Тревожа се за теб. С Ева ще се опитаме да измислим нещо, не е проблем.
– Вече не съм хлапе, Гидиън – каза тя с явно раздразнение. – Не искам да се мотая из апартамента ти, когато знам, че в същото време вие с Ева трябва да сте навън и да се забавлявате. Би било направо ужасно, така че не, благодаря. По-добре да отида при някоя от приятелките си.
Почувствах облекчение и се отпуснах.
– Какво ще кажеш тогава да вечеряме заедно в събота?
– Сериозно? Страхотно. Мога ли да преспя у вас?
Нямах никаква представа как щях да се справя с тази ситуация. Не ми оставаше нищо друго, освен да се надявам, че Ева ще знае какво да направи.
– Може да се уреди. Добре ли ще си дотогава?
– Господи, чуй се само – засмя се тя. – Говориш точно като по-голям брат. Добре съм. Просто се почувствах много странно, като ги чух как се карат. Паникьосах се. Сигурно повечето хора са свикнали със скандалите между родителите си, но аз не съм.
– Ще се оправят. Всички двойки рано или късно започват да се карат – казах аз, но бях едновременно притеснен и любопитен.
Ева не можеше да бъде права, като твърдеше, че Крис не знае. Беше ми невъзможно да повярвам в това.
Точно бях навил ръкавите на черната си риза, когато отражението на Ева се появи в огледалото. Замрях и плъзнах поглед по нея.
Беше облякла къси панталонки, тънка блуза без ръкави и сандали на високи токчета. Прибрала бе косата си на обичайната конска опашка, но беше направила нещо с нея, така че изглеждаше разрошена, сякаш току-що се бе измъкнала от леглото. Носеше тъмен грим, а устните ѝ бяха бледи. Големи златни халки висяха от ушите ѝ, по китките ѝ бяха наредени гривни.
Бях се събудил с ангел до себе си. Довечера щях да си легна с една съвсем различна жена.
Подсвирнах одобрително и обърнах гръб на огледалото, за да огледам оригинала.
– Имаш вид на много, много лошо момиче.
Тя завъртя дупе и вирна предизвикателно глава.
– Такава съм си.
– Ела тук.
Изгледа ме предизвикателно.
– Няма да стане. Изглеждаш така, сякаш ти се чука, а трябва да тръгваме.
– Можем да закъснеем малко. Какво би искала да получиш в замяна на това да обуваш тези къси панталонки само за мен?