Ева спря, при което Араш се блъсна в нея и тя залитна напред. Изгледах го ядосано.
Ева стисна ръката ми и изкрещя, така че да надвика шумотевицата в препълнения клуб.
– Отървал си се от онзи хотел?
Погледнах я. Удивлението и надеждата, изписани по лицето ѝ, напълно компенсираха финансовите загуби, които бях претърпял. Кимнах Тя се хвърли към мен и обви ръце около врата ми. Обсипа бузата ми с бързи яростни целувки и аз се усмихнах, когато погледът ми срещна този на Араш.
– И най-неочаквано – каза той – всичко си дойде на мястото.
10.
– Господи, тези двамата са толкова сладки! – каза Шона, докато гледаше как Уил и Натали пеят "Имам теб, мило" на сцената.
– Чак ще получа диабет от тях. – Мануел се изправи с напитката си в ръка. – Извинете ме, банда. Виждам нещо интересно.
Развеселеният глас на Гидиън прозвуча до ухото ми:
– Кажи му довиждане, ангелче. Няма да се върне.
Проследих погледа му и видях как една красива брюнетка безцеремонно оглежда Мануел от горе до долу.
– Чао, Мануел! – извиках след него, махвайки е ръка. После се облегнах на Гидиън, който беше полуизлегнат върху скъпата кожена тапицерия.
– Как така всички мъже, които работят тук, са толкова готини?
– Такива ли са? – попита провлечено той, прокарвайки устни по врата и извивката на ухото ми. – Тогава може би няма да работят с мен още дълго.
– О, боже. – Погледнах към звездното небе. – Както и да е, пещерни човеко.
Ръката му се стегна около бедрата ми, притегляйки ме по-близо, така че се оказах изцяло притисната до него от коляно до рамо. Из мен се разля щастие. След всичките неприятности, през които минахме предния ден, беше страхотно просто да се наслаждаваме един на друг. Мегуми се наведе над ниската масичка за кафе, заемаща центъра на правоъгълния сектор за сядане, който бяхме заели. Оградена с два меки ъглови дивана, ВИП зоната побираше спокойно цялата ни компания.
– Кога и вие ще се качите да се изложите там?
– Хм... никога.
Няколко питиета и пълното внимание на Кари бяха достатъчни, за да накарат Мегуми да се почувства по-добре и да се забавлява. Най-добрият ми приятел бе подхванал нещата с възторжено изпълнение на "Само добрите умират млади", а после завлече Мегуми на сцената да изпее "Най-щастливият момент в живота ми". Тя се върна сияеща на масата.
Бях много задължена на Кари, че се беше погрижил за нея. Нещо повече, изглежда, че той нямаше намерение да ни изостави, за да обикаля заведението, търсейки завоевания като Мануел. Гордеех се с него.
– Хайде, Ева – започна да ме примамва Стивън. – Ти избра това място. Трябва да пееш.
– Сестра ти го избра – върнах му го аз, поглеждайки към нея.
Шона само невинно сви рамене.
– Тя пя вече два пъти! – контрира ме той.
Опитах се да отклоня въпроса.
– Марк не е пял нищо.
Шефът ми поклати глава.
– За ваше добро е, повярвай ми.
– Говори ми. Свистящите автомобилни гуми звучат по-мелодично от мен!
Арнолдо избута към мен таблета със списъка на песните. Това беше първият път, когато той правеше какъвто и да е контакт с мен, без да броим поздрава на входа. Беше прекарал по-голямата част от времето, приковал вниманието си върху Магдалена и Гейдж, което опитвах да не приемам като пренебрежение лично към мен.
– Не е честно – оплаках се. – Всички сте срещу мен! Гидиън също не е излизал да пее.
Погледнах съпруга си. Той сви рамене.
– Ще изляза, ако и ти го направиш.
Очите ми се разшириха от учудване. Никога не бях чувала Гидиън да пее, нито пък си го бях представяла. Певците показваха и изразяваха емоция с гласовете си. Гидиън беше тиха вода с изключително дълбоко дъно.
– По дяволите, сега вече наистина трябва да го направиш – каза Кари, пресегна се и натисна менюто, отивайки на случайна страница.
Усетих леко преобръщане в стомаха. Погледнах безпомощно към песните пред себе си. Една от тях се открои и аз се втренчих в нея.
Изправих се, поемайки дълбоко въздух.
– Добре. Само помнете, че вие всички го поискахте. Не ми се слуша после колко съм зле с микрофона.
Гидиън, който се беше изправил на крака едновременно с мен, ме придърпа близо и прошепна в ухото ми:
– Аз мисля, че се справяш отлично с микрофона, ангелче.
Забих лакът в ребрата му. Ниският му смях ме последва, докато си проправях път към сцената. Обожавах да чувам този звук; обожавах да прекарвам с него мигове като този, когато забравяхме за проблемите си и се забавлявахме с хора, които ни обичат. Бяхме женени, но все още имахме да наваксваме толкова много ходене по срещи, да изживяваме толкова много нощи с приятели. Надявах се, че тази вечер беше първата от многото.