Съжалявах, че застрашавам крехкото ни спокойствие с избора си на песен. Но недостатъчно, че да променя решението си. С Уил плеснахме длани във въздуха, докато се разминавах с него и Натали, които се връщаха обратно при компанията. Можех да впиша песента, която бях избрала, в таблета на масата – също както давахме поръчките си за храна и пиене, – но не исках Гидиън да види името ѝ.
Освен това бях забелязала, че всички други в заведението трябваше да чакат реда си за обслужване, а нашите поръчки идваха по ускорената процедура. Надявах се, че като добавя името си към списъка лично, ще спечеля още малко време да събера куража, от който се нуждаех.
Но трябваше да се досетя. Когато дадох на хостесата избора си, тя го въведе в системата и каза:
– Добре, останете тук. Вие сте следващата.
– Шегувате се. – Хвърлих поглед към нашата маса. Гидиън ми намигна. О, щеше да ми плати за това по-късно.
Момичето на сцената, което пееше "Диаманти", приключи изпълнението си и заведението избухна в аплодисменти. Беше се справила прилично, но в действителност групата, която свиреше на живо, компенсираше доста недостатъци. Бяха наистина добри. Силно се надявах, че ще са достатъчно добри и за мен.
Треперех, докато изкачвах ниските стъпала към сцената. Когато от нашата маса избухнаха силни изсвирвания и викове, не можах да се сдържа и се разсмях въпреки нервността си. Стиснах микрофона в стойката и музиката зазвуча веднага. Познатата песен, която обичах, ми даде тласъка, от който имах нужда, за да започна.
Гледайки Гидиън, изпях треперливо първата част от песента, казвайки му, че е невероятен. Дори през музиката чувах как хората се смеят на ужасния ми глас. Собствената ми маса избухна със същия смях, но аз бях очаквала това.
Бях избрала "Смел". И сигурно наистина бях смела – или пък луда, – за да я запея.
Гледах само съпруга си, който не се смееше, нито се усмихваше. Той само се взираше напрегнато в лицето ми, докато чрез текста на песента на Сара Барейлес му казвах, че искам да видя как има куража да говори и да бъде смел.
Завладяващата мелодия и умението на групата, която ме подкрепяше, започнаха да печелят публиката, по-голямата част от която малко или много започна да пее заедно е мен. Сърцето правеше гласа ми силен и даваше сила на посланието, предназначено само за Гидиън.
Трябваше да сложи край на мълчанието си. Трябваше да каже на семейството си истината. Не заради мен или заради тях, а заради себе си. Когато песента свърши, приятелите ми станаха да ме аплодират на крака и аз се усмихнах, изпълнена с енергия. Поклоних се ниско и се разсмях, когато непознатите хора по масите пред сцената се включиха в незаслужените овации. Знаех кои са силните ми страни. Пеенето със сигурност не бе една от тях.
– Това беше супер яко! – извика Шона, когато се върнах на масата, сграбчвайки ме в яростна прегръдка. – Справи се страхотно, момиче!
– Напомни ми да ти го върна по-късно – отвърнах сухо, усещайки как лицето ми се облива с топлина, докато останалите от компанията се включиха с комплименти. – Всички говорите глупости.
– О, бебчо – провлече Кари с блеснали от смях зелени очи, – не можеш да си добра във всичко. За нас е облекчение да знаем, че имаш недостатъци като всички останали.
Изплезих му се и вдигнах пълната чаша с боровинкова водка, поставена на моето място.
– Твой ред е, любовнико – каза предизвикателно Араш, хилейки се на Гидиън.
Съпругът ми кимна, после ме погледна. Лицето му не загатваше с нищо истинските му чувства и аз усетих тревога. Нямаше мекота нито в извивката на устните му, нито в очите му, нищо, което да ми подскаже какво става.
А после някакъв идиот започна да пее "Златна".
Гидиън се стегна, челюстта му видимо се очерта. Протегнах ръка и стиснах неговата, изпитах малко облекчение, когато и той стисна моята. Целуна ме по бузата и се запъти към сцената, проправяйки си с лекота път през тълпата. Гледах го как върви и виждах как жените го проследяват с поглед. Бях пристрастна, разбира се, но знаех със сигурност, че той беше най-зашеметяващият мъж тук.
Да изглеждаш толкова секси, наистина би трябвало да е престъпление.
Погледнах Араш и Арнолдо.
– Някой от вас чувал ли го е да пее?
Арнолдо поклати глава.
Араш се засмя.
– Не, по дяволите. Ако има късмет, ще звучи като теб. Както каза Кари, не може да е добър във всичко, или ще се наложи всички да го намразим.
Момчето на сцената приключи песента си. Секунда по-късно на подиума излезе Гидиън. По някаква причина сърцето ми започна да тупти със същата сила, с която биеше, когато бях изправена там. Дланите ми се овлажниха и ги избърсах в полата си.