Колкото и да не исках да си го мисля, да бъдеш след Брет не беше лесно, а да чуеш "Златна", дори изпята от някого, на когото не трябва никога да се дава достъп до микрофон, поставяше тези два свята твърде близо един до друг.
Гидиън хвана микрофона и го извади от стойката, сякаш го е правил хиляди пъти преди това. Жените в публиката полудяха, крещейки колко е готин и правейки му предложения, които избрах да игнорирам. Този мъж беше възхитителен на външен вид, но доминиращото му уверено присъствие беше това, което ги завладяваше.
Той изглеждаше като мъж, който знае как да изчука жена така, че да я лиши от разсъдък.
И господи, наистина го правеше.
– Тази песен – каза той – е за съпругата ми.
С един остър поглед Гидиън даде знак на групата да започне да свири. Ритъмът на баса, моментално разпознаваем, ускори пулса ми.
– "Лайфхаус"! – изгука Шона, плесвайки с ръце. – Обожавам ги!
– Вече те нарича своя съпруга! – извика Мегуми, накланяйки се към мен. – Каква късметлийка си, а?
Не я погледнах. Не можех. Вниманието ми бе приковано в Гидиън, който гледаше право в мен и пееше, казвайки ми с разкошен дрезгав глас, че отчаяно иска промяна и копнее за истината. Той отговаряше на моята песен.
Очите ми продължаваха да горят дори след като сърцето ми заби с различен ритъм. Нима бях мислила, че ще бъде лишен от емоция? Господи, той ме убиваше, разголвайки душата с дрезгавия тембър на гласа си.
– Мамка му – каза Кари, гледайки към сцената. – Момчето може да пее.
Аз бях потънала в момента, вслушвайки се във всяка дума, чувайки посланието за това как той ме преследва и се влюбва все повече.
Размърдах се на мястото си, възбудена до непоносимост.
Гидиън владееше вниманието на всички в бара. От всички гласове, които бяхме чули тази вечер, неговият беше наистина на професионално ниво. Той стоеше в светлината на единствения прожектор с леко разтворени крака, облечен елегантно и пеещ рок парче, при това го правеше толкова добре, че не можех да си представя песента, изпята по друг начин. Нямаше място за сравнение с Брет нито в начина на изпълнение на Гидиън, нито в моята реакция към него.
Преди да се усетя, бях на крака и си проправях път през хората, за да стигна до него. Гидиън завърши песента и целият бар обезумя, препречвайки пътя ми. Загубих се в тълпата, твърде ниска, за да виждам над раменете около себе си.
Той ме намери, избутвайки хората, за да ме стисне в прегръдката си. Устните му завладяха моите, целувайки ме безмилостно, и предизвикаха с това нов залп от дюдюкания и одобрителни викове. На заден план чух как групата започна нова песен. Почти се изкатерих по Гидиън, шепнейки задъхано в ухото му: "Сега!".
Нямаше нужда да обяснявам.
Пускайки ме на земята, той хвана ръката ми и ме поведе през бара и отзад през кухнята към служебния асансьор. Прилепих се към него, преди вратата да се е затворила след нас, но той вече вадеше телефона и го вдигаше към ухото си, накланяйки глава назад, докато устата ми се плъзгаше трескаво по гърлото му.
– Докарай лимузината отзад – нареди дрезгаво, а после телефонът беше отново в джоба му и той ме целуваше с цялата страст, която някога бе държал заключена в себе си.
Поглъщах го ненаситно, захапвайки долната му устна със зъби и вкусвайки я с бързи движения на езика си. Той изпъшка, когато го притиснах към тапицираната стена на асансьора и прокарах ръце надолу по гърдите му, докато обхванах с длани тежката му ерекция.
– Ева... Исусе!
Спряхме да се спускаме и той рязко се задвижи, хващайки ме за лакътя и избутвайки ме пред себе си навън с енергични нетърпеливи крачки. Излязохме от служебния коридор в лобито, отново маневрирайки през тълпа от хора, докато не се озовахме в топлината на лятната нощ. Лимузината чакаше на улицата.
Ангъс изскочи от нея и бързо отвори задната врата.
Покатерих се вътре, а Гидиън бе по петите ми.
– Не отивай далеч – каза той на Ангъс.
Настанихме се на широката седалка на известно разстояние един от друг, всеки извърнал очи встрани от другия, докато преградата, позволяваща уединение, не се издигна бавно и лимузината се задвижи.
В момента, в който преградата падна, се облегнах назад на седалката и вдигнах полата си нагоре, безсрамно разкъсвайки собствените си дрехи в жаждата си да бъда чукана. Ръцете на Гидиън се придвижиха към колана му, разтваряйки панталоните му, докато той коленичеше на пода.
Изхлузих се от бельото си, изритвайки го встрани заедно със сандалите ми.