– Кажи им да потвърдят.
Минах покрай него и отидох до закачалката в ъгъла зад бюрото ми.
Той ме последва.
– Поздравления.
– Благодаря.
Свалих сакото си и го закачих. Когато погледнах Скот отново, видях, че се усмихва.
Скот Рейд се справяше с огромния брой задачи, които му поставях, с внимание и без много шум, поради което останалите често го подценяваха и той оставаше някак незабелязан. Не бяха малко случаите, когато наблюденията му върху някои хора се бяха оказали изключително проницателни и сега му плащах прекалено много за позицията, която заемаше, само и само да не реши да отиде да работи другаде.
– С госпожица Трамел ще се оженим до края на тази година – продължих аз. – Всички заявки за интервюта на когото и да е от двама ни трябва да минават през "Крос индъстрис". Кажи същото и на охраната долу. Никой не трябва да стигне до нея, преди първо да е говорил с мен.
– Ще ги уведомя. Освен това господин Мейдани искаше да му съобщя, когато пристигнете. Моли да му отделите няколко минути преди събранието тази сутрин.
– Готов съм да го приема, когато пожелае.
– Чудесно – заяви Араш Мейдани и влезе в кабинета ми. – Беше време, когато идваше тук преди седем часа. Започваш да се отпускаш, Крос. Хвърлих към адвоката един предупредителен поглед, но не му се ядосах. Араш живееше, за да работи, и беше невероятно добър в професията си, тъкмо това бе причината, поради която го измъкнах от предишния му работодател. Беше най-упоритият адвокат, който някога бях срещал, и с годините не се бе променил.
Посочих с жест един от двата стола пред бюрото ми, седнах и го наблюдавах как се намества в него. Тъмносиният му костюм беше семпъл, но изработен по поръчка, къдравата му черна коса бе подстригана в идеална линия. Острите му интелигентни очи проблясваха, а в усмивката му се четеше по-скоро предупреждение, отколкото поздрав. Освен че работеше за мен, двамата бяхме приятели и аз високо ценях прямотата и искреността му.
– Получихме интересно предложение за имота на Трийсет и шеста – каза той.
– О!
Изпитвах смесени чувства по въпроса и това ме накара да забавя отговора си. Хотелът, който Ева толкова много мразеше, щеше да продължава да е проблем, докато бе моя собственост.
– Това е много добре.
– Това е доста любопитно – натърти той и подпря глезена на единия си крак на коляното на другия, – като се има предвид колко бавно се възстановява пазарът. Трябваше доста да се поровя, за да открия, че предложението идва от фирма, свързана с "Ланкорп".
– Интересно.
– Твърде нахално от тяхна страна.
Ландън знае, че следващата оферта е много по-ниска от тяхната – с около десет милиона по-точно. Предлагам да изтеглим имота от пазара и да пробваме отново след година-две.
– Не. – Облегнах се назад и махнах с ръка, за да покажа, че отхвърлям предложението му. – Нека го вземе. Араш премигна.
– Будалкаш ли ме? Защо толкова бързаш да се отървеш от този хотел?
"Защото не мога да продължа да го притежавам, без да наранявам съпругата си."
– Имам си причини.
– Точно така ми отговори и преди няколко години, когато те посъветвах да го продадеш, а ти предпочете да налееш милиони в реновирането му. А сега, когато най-после започваш да печелиш от него, искаш да го изтъргуваш, при положение че пазарът все още не се е стабилизирал, и то на човека, който иска да те унищожи.
– Няма неподходящ момент за продажба на недвижим имот в Манхатън.
"И определено няма неподходящ момент да се отърва от нещо, което Ева нарича моята секс квартира."
– Ще дойдат и по-добри времена, знаеш го. И Ландън също го знае. Ако сега му го продадеш, само ще го окуражиш.
– Чудесно. Може би така ще започне да действа по-мащабно.
Райън Ландън отдавна ми имаше зъб и аз не го обвинявах за това. Баща ми беше унищожил цялото състояние на семейството му и сега той искаше някой от фамилия Крос да плати за това. Той не беше нито първият, нито последният бизнесмен, който ме преследваше заради баща ми, но беше най-упоритият. Освен това бе достатъчно млад и разполагаше с твърде много време, за да се посвети на това начинание.
Погледнах снимката на Ева върху бюрото си. Всички други съображения идваха след нея.
– Е – каза Араш и вдигна ръце, като че ли се предаваше, – бизнесът си е твой. Единственото, което трябва да знам, е дали правилата са се променили.
– Нищо не се е променило.
– Ако щеш вярвай, Крос, но си извън играта в много по-голяма степен, отколкото си представях. Докато Ландън прави планове как да те унищожи, ти се препичаш на някакъв плаж.