Загърчих се, да го усещам беше толкова хубаво, че болеше.
Той ме задържа прикована, разтворена и безпомощна, използвайки ме, както аз бях използвала него; контролът му – разбит на парчета от нуждата да изпита оргазъм. Мощта на тялото му, докато се удряше в мен, и силата, с която вкарваше члена си в нежната ми вагина, ме караха да трептя, отново озовала се на ръба.
– Обичам те – изстенах, галейки с ръце стягащите се бедра на Гидиън. Той изръмжа името ми и започна да свършва, стиснал зъби и с бедра, притиснати силно в моите, вкарвайки члена си силно. Да усещам как той свършва вътре в мен, това ме възпламени.
– Толкова хубаво – изпъшка той, люшкайки се в спазмите на вагината ми.
Напрегнахме се заедно, вкопчени един в друг.
Той зарови лице в шията ми.
– Обичам те.
Сълзи опариха очите ми. Толкова рядко казваше тези думи.
– Кажи ми го отново – помолих, вкопчена в него.
Устните му намериха моите.
– Обичам те...
– Още – заповядах, облизвайки устни.
Гидиън ме погледна през рамо. В тигана пред него цвърчеше бекон и устата ми се наля при мисълта за още едно парче.
– А пък аз си мислех, че два пакета бекон ще ни стигнат за целия уикенд.
– Мазнината е от голяма важност след пиянска нощ – отвърнах му, попих малко от чинията си с пръст и го вдигнах към устата си. – Когато не си махмурлия, де.
– А аз съм точно такъв – измърмори Кари, докато влизаше в кухнята, облечен само с дънки, които не си беше направил труда да закопчее догоре. – Има ли някаква бира?
Гидиън посочи към хладилника с щипците.
– Най-долното чекмедже.
Поклатих глава към най-добрия си приятел.
– Алкохолен лек?
– Да, по дяволите. Главата ми сякаш се разцепва надве. – Кари измъкна една бира и се присъедини към мен на кухненския остров. Отвори капачката, надигна бутилката и я пресуши наполовина на един дъх.
– Как спа? – попитах го, стискайки палци наум.
Беше останал за през нощта в едностайния апартамент, съединен е нашия, и се надявах да му е харесал. Имаше всички красиви предвоенни детайли като мезонета на Гидиън и беше обзаведен по подобен начин. Знаех, че стилът на Кари е по-съвременен, но едва ли имаше нещо против гледката към Сентрал парк. Всичко останало можеше да бъде променено, трябваше само да каже. Той свали бутилката от устата си.
– Като труп.
– Хареса ли ти апартаментът?
– Разбира се. Кой не би го харесал?
– Искаш ли да живееш тук? – настоях аз.
Кари ми отправи крива усмивка.
– Да, бебчо. Като мечта е. Благодаря, че ми пусна по милост, Гидиън.
Съпругът ми се извърна от печката е чиния бекон в ръка.
– В офертата не фигурира нито милост, нито пускане – каза сухо той. – Иначе няма защо.
Плеснах е ръце.
– Ура! Много съм развълнувана!
Гидиън грабна парче бекон и го натъпка в устата си. Наведох се напред и разтворих устни. Той се наклони към мен и ми позволи да отхапя крайчето.
– О, моля ви – изръмжа Кари. – И бездруго се боря с гаденето.
Бутнах го леко.
– Млъквай.
Той се ухили и допи бирата си.
– Трябва да ви се заяждам. Кой друг ще предотврати това вие двамата да запеете "Имам теб, мило" след няколко години?
Мисълта за Уил и Натали ме накара да се усмихна. Бях намерила още повече неща, които харесвам у Уил, а открих също така, че се разбирам добре с неговото момиче.
– Не са ли очарователни? Заедно са още от гимназията.
– Точно за това говоря – провлечено отвърна той. – Когато прекарваш достатъчно много време с някого, или започвате да се карате, или падате в плен на любовните лиготии и не се освобождавате от тях никога.
– Марк и Стивън също са от много години заедно – възпротивих се аз. – И нито се карат, нито пък се лигавят един с друг.
Той ме изгледа.
– Те са обратни, Ева. В тази смес липсва естроген, който да създава драми.
– О, боже. Сексистко прасе такова! Не мога да повярвам, че го каза.
Кари погледна към Гидиън.
– Ти знаеш, че съм прав.
– И с това – обяви Гидиън, сграбчвайки три резена бекон – аз напускам терена.
– Хей! – оплаках се след него, докато отиваше към всекидневната. Най-добрият ми приятел се засмя.
– Не се тревожи. Той се обвърза с различен тип жена, с теб.
Хвърлих му кръвнишки поглед, докато дъвчех друго парче бекон.
– Този път ще ти се размине, защото съм ти задължена за снощи.
– Беше забавно. Мегуми е добър човек. – Шеговитият му тон изчезна, лицето му потъмня. – Съжалявам, че ѝ се налага да преминава през нещо такова.
– Да, и аз.
– Реши ли вече как ще помагаш на други като нея?