Поставих лактите си на плота.
– Ще поговоря с Гидиън да работя за фондация "Кросроудс".
– По дяволите. Защо не се сети по-рано за това?
– Защото... съм инат, предполагам. – Погледнах през рамо към всекидневната, а после снижих гласа си. – Едно от нещата, които Гидиън обича в мен, е, че невинаги правя всичко, което той иска, само защото го иска. Той не е като Стантън.
– А ти не искаш да бъдеш като майка си. Това означава ли, че ще запазиш моминското си име?
– Няма начин. Да стана Ева Крос, означава много за Гидиън. Освен това звучи опасно.
– Така е. – Той тупна носа ми с пръст. – На твое разположение съм, ако имаш нужда от мен.
Плъзнах се от стола и го прегърнах.
– Аз също.
– Определено ще разчитам на това. – Гърдите му се надигнаха в дълбока въздишка. – Случват се големи промени бебчо. Не се ли плашиш понякога?
Погледнах нагоре към него, почувствала същата близост, която бе помогнала и на двама ни да минем през трудни периоди.
– Повече, отколкото си позволявам да мисля за това.
– Трябва да изтичам до офиса – прекъсна ни Гидиън, като се върна в кухнята, сложил на главата си бейзболна шапка на "Янките". Все още беше облечен в сивата тениска, но бе сменил долнището от пижама с анцуг. Около пръстите си въртеше връзка с ключове. – Няма да се бавя.
– Всичко наред ли е? – попитах го, като се отдръпнах от Кари. Съпругът ми носеше непроницаемото си изражение, онова, което ми казваше, че умът му вече е отлетял към това, с което му предстоеше да се занимава.
– Всичко е наред. – Той дойде до мен и ми даде бърза целувка. – Ще се върна след няколко часа. Айрланд няма да бъде тук преди шест.
Той тръгна. Аз останах втренчена след него.
Какво беше толкова важно, че да го откъсне от мен през уикенда? Гидиън се отнасяше собственически към много неща, свързани с мен, но времето ни заедно беше на челно място в списъка. И това въртене на ключовете беше леко странно.
Гидиън не беше мъж, който правеше безсмислени движения. Бях го виждала да нервничи единствено когато беше изцяло отпуснат или обратното – готов да избухне всеки момент.
Не можех да се отърся от усещането, че крие нещо от мен.
Както обикновено.
– Ще си взема душ – каза Кари и си извади бутилка вода от хладилника. – Искаш ли да гледаме филм след това?
– Разбира се – казах разсеяно. – Имаме план.
Изчаках, докато той се върне в съседния апартамент, а после отидох да намеря телефона си.
11.
– Къде е Ева?
Заобиколих предната част на мерцедеса, качих се на тротоара и се изправих пред Брет Клайн. Пръстите ми потрепваха, потисках безмилостно навика си да подавам ръка за поздрав. Ръцете на певеца бяха докосвали интимно жена ми в миналото... и наскоро. Не исках да ги стисна. Исках да ги счупя.
– В дома ни – отвърнах му и посочих към входа на сградата "Кросфайър". – да се качим в офиса ми.
Клайн се усмихна студено.
– Не можеш да ме държиш далеч от нея.
– Ти сам постигна това. – Забелязах износената тениска на "Барът на Пийт", с която беше облечен, черните дънки и кожените ботуши. Без съмнение изборът му на облекло не беше случаен. Искаше да напомни на Ева за миналото им заедно. Може би да напомни и на мен. Дали Имара му беше дал идеята? Не бих се изненадал.
Би било грешен ход и за двамата.
Той влезе през летящите врати преди мен. Охраната взе личните му данни и принтира временна карта за идентификация, след което минахме през турникетите и продължихме към асансьорите.
– Не можеш да ме сплашиш с парите си – каза той сковано.
Влязох в кабината и натиснах бутона за последния етаж.
– Из целия град има очи и уши. В офиса ми поне ще знам, че няма да направим шоу за някого.
Устните му се свиха погнусено.
– Само това ли те интересува? Общественото мнение?
– Ироничен въпрос, като се има предвид кой си и какво искаш
– Не се дръж, сякаш ме познаваш – изръмжа той. – Не знаеш нищо, мамка му.
В затвореното пространство на асансьорната кабина агресията и недоволството на Клайн се просмукаха във въздуха между нас. Ръцете му стиснаха парапета зад него, стойката му беше враждебна и очакваща. От платиненорусите връхчета на стърчащата му на бодлички коса до черносивите татуировки, покриващи ръцете му, вокалистът на "Сикс-Найнтс" не би могъл да е по-различен от мен на вид. Преди се чувствах застрашен от това и от миналото му с Ева, но вече не.
Не и след Сан Диего. И със сигурност не след изминалата нощ.
Все още усещах следите от ноктите на Ева по гърба и задника си. През цялата нощ чак до ранните сутрешни часове, тя ме бе тласкала до предела ми. Ненаситният глад, който изпитваше към мен, не оставяше място за никой друг. И дрезгавата нотка в гласа ѝ, когато ми казваше, че ме обича, блесналите в очите ѝ сълзи, когато се предадох на това, което тя ми правеше...