Облегнах се на срещуположната стена и пъхнах ръце в джобовете на анцуга си, знаейки, че ще го подразня с равнодушието си.
– Тя знае ли за тази среща? – попита той остро.
– Реших, че ще оставя на теб да прецениш дали да я споменеш.
– О, със сигурност ще я спомена.
– Надявам се да го направиш.
Излязохме във фоайето на "Крос индъстрис" и поведох Клайн през бронираните врати към офиса си. Отбелязах си мислено присъствието на няколко души, които бяха по бюрата си. Хората, които работеха през почивните дни, невинаги бяха по-добри служители от тези, които не го правеха, но уважавах амбицията им и я възнаграждавах.
Когато стигнахме до офиса ми, затворих вратите след нас и замъглих стъклото. На бюрото ми стоеше папка, както бях инструктирал, преди да напусна мезонета. Сложих ръка върху нея и с жест поканих Клайн да седне.
Той остана прав.
– За какво е всичко това, мамка му? Идвам в града, за да видя Ева, а вместо това твоят гангстер ме води тук.
"Гангстерът" беше охраната, осигурена от "Видал рекърдс", но Клайн не грешеше в предположението си, че мъжът работи за мен.
– Готов съм да ти предложа голяма сума пари заедно с други облаги за ексклузивните права над записа, направен от Имара на теб и Ева.
Той ми отправи пресилена усмивка.
– Сам ми каза, че ще пробваш това. Този запис не е твоя работа. Това е между мен и Ева.
– Също и за целия свят, ако изтече, а това ще я унищожи. Изобщо ли не те интересува как се чувства тя?
– Няма да изтече и разбира се, че ми пука как се чувства Ева. Това е една от причините, поради които трябва да говорим.
Кимнах.
– Искаш да я попиташ коя част можеш да използваш. Мислиш, че можеш да я убедиш да ти позволи да използваш нещо от записа.
Той се залюля на петите си, неспокойно движение, което ми подсказа, че съм ударил в целта.
– Няма да получиш отговора, на който се надяваш – казах му. – Самото съществуване на този запис е ужасяващо за нея. А ти си идиот, ако мислиш обратното.
– Не е само секс. Има някои добри кадри как прекарваме времето си заедно. Ние с нея имахме нещо истинско. Тя не беше просто забивка за мен.
Боклук. Трябваше да удържа импулса си да го поваля на земята.
Той се захили мазно.
– Не че ти би разбрал. Ти нямаше никакви задръжки да праскаш брюнетката, докато аз не се появих на хоризонта, тогава промени играта си. Ева е играчка, която ти омръзна. Докато някой друг не я поиска.
Със споменаването на Корин засегна болно място. Шарадата, включваща ходене с бившата ми, едва не ми бе коствала Ева – риск, разминал се на косъм, който още ме смразяваше.
Това не ми попречи да отбележа колко добре се справяше той с прехвърлянето на вината.
– Ева знае какво означава за мен.
Той пристъпи по-близо до бюрото ми.
– Тя е прекалено заслепена от милиардите ти, за да осъзнае, че има нещо наистина сбъркано в това да криеш фалшивата си сватба в чужда държава. Законна ли е изобщо?
Беше въпрос, който очаквах.
– Напълно законна.
Отворих папката и извадих снимката отвътре. Беше заснета в деня на сватбата ми, точно в мига, в който за пръв път целунах Ева като неин съпруг. Плажът и свещеникът, който водеше церемонията, се виждаха зад нас. Бях хванал лицето ѝ, устните ни се докосваха нежно. Ръцете ѝ обхващаха китките ми, а пръстенът ми блестеше на пръста ѝ. Обърнах снимката, така че той да я вижда. Пъхнах копие от брачното ни свидетелство до нея. Използвах за целта лявата си ръка, гордо демонстрирайки инкрустираната ми с рубини брачна халка.
Не споделях толкова лична информация, за да докажа нещо. Исках да провокирам Клайн, което целенасочено правех от момента, в който той пристигна в Ню Йорк. Когато отново се свържеше с жена ми, исках да изгуби почва под краката си и да усети, че е в неизгодна позиция.
– Така че ти и Ева сте приключили – казах спокойно. – Ако си се съмнявал, сега го знаеш със сигурност. Във всеки случай не мисля, че искаш жена ми толкова, колкото искаш да използваш спомена за нея за групата си.
Клайн се изсмя.
– Да, обрисувай ме като мръсник. Не можеш да понесеш мисълта тя да види тази касета. Ти никога не си я карал да бъде толкова дива и никога няма да успееш.
Ръцете ми потрепнаха от нуждата да заудрям самодоволното му лице.
– Вярвай в каквото искаш. Ето ги вариантите: можеш да вземеш двата милиона, които ти предлагам, да ми дадеш записа и да си тръгнеш...