– Не искам шибаните ти пари! – Като постави ръце на ръба на бюрото ми, той се наведе към мен. – Няма да станеш собственик на спомените ми. Можеш да я имаш засега, но аз имам тях. Проклет да съм, ако ти ги продам.
Мисълта, че Клайн си пуска записа... че се гледа как чука жена ми... накара кръвта ми бавно да закипи. Намекът му, че Ева ще поиска да го изгледа, убедеността ми, че това ще я опустоши, ме тласнаха към суровия ръб на насилието.
Костваше ми много да запазя тона си спокоен.
– Можеш да отхвърлиш парите и да запазиш съществуването на записа за себе си до деня, в който умреш. Нека това да е таен подарък за Ева, за който тя няма нужда да разбира.
– За какво говориш, мамка му?
– Или можеш да бъдеш себичен задник – продължих аз, – да се свържеш с нея и да я питаш, да я шокираш с намерението да унищожиш брака ѝ и да направиш себе си още по-известен.
Гледах го с твърд поглед. Клайн остана на място, но сведе поглед за частица от секундата. Малка победа, която си струваше.
Със замах извадих договора, който Араш беше подготвил.
– Ако изобщо ти пука за нея, ще вземеш различно решение от това, което те е довело в Ню Йорк.
Той грабна документите от бюрото ми и ги скъса надве, хвърляйки парчетата обратно на стъклото.
– Няма да си тръгна, докато не я видя.
Клайн излезе от офиса ми, настръхнал от гняв.
Гледах го как си тръгва. След това се обадих по защитената линия:
– Достатъчно време ли ти дадох?
– Да. Погрижихме се за лаптопа и таблета в багажа му веднага щом го качихте горе. В момента се занимаваме с електронната му поща и сървърите с архивите, както и с резервните записи на тези сървъри. Претърсихме дома му през уикенда, но той не е бил там от седмици. Изтрихме всичко от техниката на Имара и Клайн, както и акаунтите и устройствата на хората, които са получили избрани кадри от цялостния запис. Един от изпълнителните директори на "Видал" имаше пълно копие на харддиска си, но го изтрихме. Не намерихме никакви доказателства да го е препращал където и да е.
Кръвта ми се смрази.
– Кой директор?
– Брат ви.
Мамка му. Стиснах ръба на бюрото си толкова силно, че кокалчетата ми изпукаха от напрежението. Спомних си видеото на Кристофър и Магдалин, знаех колко извратена беше омразата му към мен. Мисълта, че е видял Ева толкова интимно... толкова уязвима... ме караше да изпитвам неща, които не бях чувствал от първия път, когато разбрах за Нейтън.
Трябваше да повярвам, че частната военна охранителна фирма, която бях наел, се е справила със ситуацията. Технологичните им екипи бяха обучени да боравят с много по-конфиденциална информация. Напъхах бъркотията на бюрото си в папката.
– Искам този запис да спре да съществува където и да било.
– Разбрано. Действаме по въпроса. Все пак е възможно някъде да има копие на диск, въпреки че претърсихме списъка е транзакциите на Клайн и Имара за депозитни кутии и други подобни неща. Ще продължим да наблюдаваме ситуацията, докато не решите, че е достатъчно.
Едва ли щях да реша. Бих търсил цял един живот, ако това беше нужно, за всякакво сведение, че записът е оцелял някъде извън моя контрол.
– Благодаря.
Затворих телефона, излязох от офиса си и се запътих към вкъщи при Ева.
– Наистина се справяш добре с тези – каза Айрланд, докато гледаше как Ева вдига с клечките за хранене парче пиле "Кунг пао" от кутията и го поднася към устата си. – Така и не се научих да ги ползвам.
– Ето, пробвай да ги хванеш така.
Гледах как жена ми наглася пръстите на сестра ми върху тънките клечки, русата ѝ коса ярко контрастираше с черната на Айрланд. Едната висока и стройна, а другата пищно миньонче, двете седяха на пода в краката ми, облечени в къси панталонки и потници, а загорелите им крака бяха протегнати под масичката за кафе. Седнал на дивана зад тях, аз бях повече наблюдател, отколкото участник, и завиждах на лекотата, с която се разбираха, въпреки че бях благодарен за нея.
Беше толкова сюрреалистично. Дори не си бях представял такава нощ – тиха вечер у дома със... семейството ми. Не знаех как да допринеса за нея и дали въобще бих могъл. Какво можех да кажа? Как би трябвало да се чувствам?
Освен изпълнен с благоговение. И благодарен. Така благодарен за невероятната ми съпруга, която внесе толкова неща в живота ми.
До неотдавна в подобна съботна вечер щях да бъда на известен обществен прием или на друго събитие, съсредоточен върху бизнеса си, освен ако интензивният интерес на някоя жена не събудеше нуждата ми да чукам. Независимо дали се връщах сам в мезонета си, или се озовавах в хотела със свалка за една нощ, щях да бъда сам. И тъй като почти бях забравил какво е да принадлежиш някъде, на някого, не знаех какво пропускам.