– Ха! Вижте това! – пропя Айрланд, хванала малко парченце пиле с портокали, което бързо изяде. – Докарах го до устата си.
Изпих виното в чашата си на една глътка, исках да кажа нещо. Умът ми прехвърляше купища възможности, но всички те звучаха неискрено и скалъпено. Накрая това, което успях да кажа, беше:
– Клечките имат по-голяма мишена. Това увеличава шансовете.
Айрланд обърна глава към мен, разкривайки големите сини очи, които виждах всеки ден в огледалото. Нейните бяха много по-открити, много по-невинни и блеснали от смях и обожание.
– Да не би току-що да ме нарече голяма уста?
Без да мога да се сдържа, прокарах ръка по главата ѝ и докоснах коприненомеките кичури коса. Те също бяха като моите и все пак не бяха.
– Не го казах аз – отвърнах.
– Не го каза с толкова много думи – поправи ме тя и се притисна за секунда към дланта ми, преди да се обърне към Ева.
Жена ми погледна нагоре към мен с окуражителна усмивка. Тя знаеше, че черпя сила от нея, и ми я даваше безрезервно.
Със стегнато гърло се изправих от дивана и вдигнах празната чаша на Ева. Чашата със сода на Айрланд все още беше наполовина пълна, така че я оставих и тръгнах към кухнята, като се опитвах да си възвърна достатъчно хладнокръвие, за да издържа до края на вечерта.
– Чанинг Тейтъм е толкова секси – каза Айрланд, гласът ѝ се разнесе от всекидневната. – Не мислиш ли?
Намръщих се. Небрежният въпрос на малката ми сестричка отключи в мен неприятни мисли относно ходенето ѝ по срещи с момчета. Сигурно беше започнала преди няколко години – беше на седемнайсет Знаех, че е нереалистично да искам да стои настрана от тях. Осъзнавах, че сам съм виновен, задето съм пропуснал толкова много от детството ѝ. Но мисълта, че тя може да се сблъска с по-младата версия на мъже като мен и Мануел, и Кари, задейства у мен непозната защитна реакция.
– Много е привлекателен – съгласи се Ева.
У мен се надигна чувство за собственост. Присвих очи към двете чаши пред себе си, докато ги пълнех.
– Тази година е победител в класацията "Най-сексапилен мъж в света" – каза Айрланд. – Виж тези бицепси.
– А, за това вече съвсем не мога да се съглася. Гидиън е много по-секси.
Устните ми се извиха.
– Ти си такава загубена кауза – подразни я сестра ми. – Зениците ти се превръщат в малки сърца, когато мислиш за Гидиън. Много е сладко.
– Млъквай.
Мелодичният смях на Айрланд се разнесе във въздуха.
– Не се безпокой. Той също е смахнат, що се отнася до теб. А и е бил във всяка класация за най-сексапилен мъж години наред. Приятелките ми не млъкват по въпроса.
– Уф. Не ми казвай такива неща. По природа съм ревнива.
Смеейки се вътрешно, пуснах празната бутилка в кошчето за боклук.
– Гидиън също. Той ще откачи, ако започнат да те включват в класациите за най-сексапилна жена в света. Това няма как да се избегне сега, когато всички са чували за теб.
– Все тая – изсумтя Ева. – Ще трябва да свалят с фотошоп седем килограма от задника и бедрата ми, за да им се получи.
– Хм, виждала ли си Ким Кардашиян? Или Дженифър Лопес?
Спрях на прага на всекидневната, попивайки картинката, която представляваха Айрланд и Ева, над ръба на чашата ми. В гърдите ми се надигна болка. Исках да запечатам този момент, да го запазя, да го съхраня завинаги.
Айрланд погледна нагоре и ме видя, после завъртя очи.
– Какво ти казах? – подхвърли тя. – Смахнат.
Облегнат на стола, отпивах кафе и се заех да изучавам таблицата на монитора си. Изправих рамене, опитвайки да раздвижа схванатия си врат.
– Пич. Какво, по дяволите? Три сутринта е.
Вдигнах очи и видях Айрланд, застанала на вратата на кабинета ми.
– В смисъл?
– Защо работиш толкова късно?
– А ти защо говориш по скайп толкова късно? – контрирах я аз, понеже през последния час, откакто бях оставил Ева да спи, се чуваше смях и от време на време висок говор.
– Все тая – измърмори тя, влезе в стаята и се свлече в един от столовете пред бюрото ми. Отпусна се така, че раменете ѝ се изравниха с облегалката на стола, а краката ѝ бяха изпънати пред нея. – Не можеш да заспиш ли?
– Не. – Тя нямаше представа колко вярно беше това. Тъй като Айрланд спеше в леглото на Ева, а тя в моето, самият аз не можех да си позволя риска да заспя. Имаше граница на това, което можех да очаквам от Ева да понесе, имаше предел на случаите, когато можех да я изплаша, преди това да унищожи любовта, която тя изпитваше към мен.