– Гидиън... – Начинът, по който тя изговори името ми, беше молба, сякаш не бих паднал на колене пред нея, за да моля за привилегията да я обладая.
Преместих се, разтваряйки нетърпеливо краката ѝ, и притиснах китките до главата ѝ. Като я държах приклещена, се забих вътре в нея. Тя беше готова за мен – кадифена, стегната и влажна. Скръцнах със зъби, за да сдържа ръмженето, което се надигна в гърлото ми, тялото ми се напрегна от трепет от глава до пети. Гърдите ми се надигаха към гърба ѝ, силното ми дишане рошеше отметнатата ѝ на възглавницата коса.
И просто така – само с това, че ме пое – тя ме доведе до полуда.
– Господи. – Бедрата ми се движеха бясно, вкарваха члена ми в нея и го тласкаха по-навътре, докато не се оказах вътре чак до основата. Можех да усетя как тя ме обвива от корена до върха, как се свива в пулсации, които ме изстискваха като малка алчна уста.
– Ангелче...
Напрежението в основата на члена ми беше настойчиво, но можех да го задържа. Не беше въпрос на контрол, а на воля.
Исках да свърша в нея. Исках го достатъчно, за да приема риска – колкото и да беше ужасяващ – за приемлив.
Затворих очи и опрях чело в бузата ѝ. Вдишах уханието ѝ и се отпуснах, изпразних се мощно, задникът ми се свиваше, докато я пълнех догоре с плътни горещи изблици.
Ева изскимтя и се загърчи под мен. Вулвата ѝ се стегна, а после потрепери около члена ми. Тя свърши с лек сладък стон.
Изръмжах името ѝ, изгарящо възбуден от оргазма ѝ. Тя свърши, защото аз свърших, защото моето удоволствие я възбуждаше толкова, колкото и допира ми. Щях да я възнаградя за това, да ѝ покажа дълбините на благодарността си. Тя щеше да получи своето отново и отново, толкова пъти, колкото можеше да понесе.
– Ева. – Потрих влажната си буза в нейната. – Кросфайър.
Пръстите ѝ стиснаха по-здраво моите. Обърна главата си с търсещи устни.
– Шампионе – въздъхна в целувката ми. – И аз те обичам.
Беше малко след пет следобед, когато минах с бентлито през портите на имението "Видал" в Дъчес Каунти и влязох в кръглата алея за коли отпред.
– О, ти си карал прекалено бързо – оплака се Айрланд от задната седалка. – Вече стигнахме.
Включих джипа на режим "паркинг" и го оставих да работи. Един поглед към къщата и в стомаха ми заседна буца. Ева се пресегна, хвана ръката ми и я стисна. Концентрирах се върху стоманеносивите ѝ очи вместо в имението в стил "Тюдор" зад гърба ѝ. Тя не каза нито дума, но и нямаше нужда. Усещах любовта и подкрепата ѝ и виждах проблясващия гняв в очите ѝ. Дори само мисълта, че тя ме разбира, ми даваше сила. Тя знаеше всяка тъмна и мръсна тайна, която имах, и въпреки това ми вярваше и ме обичаше.
– Искам пак да спя у вас някой път – каза Айрланд, подавайки глава между двете предни седалки. – Беше забавно, нали?
Погледнах я.
– Пак ще го направим.
– Скоро?
– Добре.
Усмивката ѝ при това обещание си заслужаваше цената, която щях да платя с липса на сън и безпокойство. Бях стоял настрана от нея поради много причини, но главната беше, че не знаех какво бих могъл да ѝ предложа, което да е стойностно. Заради нея бях вложил всичко, за да предпазя "Видал рекърдс" от бъдещо затъване – така се грижех за нея по единствения начин, който знаех, че няма да прецакам.
– Трябва да ми помогнеш – казах ѝ искрено. – Не знам как да бъда брат. Може би ще се наложи да ми прощаваш. Често.
Усмивката напусна лицето на Айрланд и тя се превърна от тийнейджърка в млада жена.
– Е, същото е като да бъдеш приятел – каза тя мрачно. – Само дето трябва да помниш рождени дни и празници, да ми прощаваш всичко, а и да ме запознаеш с всичките си секси богати приятели мъже.
Вдигнах вежда.
– А не трябва ли и да те дразня и да ти правя живота труден?
– Пропусна годините за това – отвърна ми тя. – Без повторения.
Каза това като закачка, но думите ѝ удариха в целта. Наистина бях пропуснал години и не можех да си ги върна.
– Ще можеш вместо това да дразниш гаджетата ѝ – каза Ева – и да правиш техния живот труден.
Очите ни се срещнаха и разбрах, че тя знае точно какво си мисля. С палец погалих кокалчетата ѝ.
Зад нея входната врата се отвори и майка ми излезе навън. Застана на най-горното широко стъпало, облечена в бяла туника и панталон в същия цвят. Дългата ѝ тъмна коса беше разпусната свободно по раменете. Отдалеч приличаше толкова много на Айрланд, че сякаш ѝ беше сестра, а не майка.
Стиснах по-силно ръката на Ева.