Айрланд въздъхна и отвори вратата.
– Иска ми се вие двамата да не трябваше да ходите на работа утре. Имам предвид, какъв е смисълът да си мегабогат, ако не можеш да се чупиш, когато си искаш?
– Ако Ева работеше с мен – казах, поглеждайки жена си, – бихме могли да го правим.
Тя се изплези.
– Не започвай.
Вдигнах ръката ѝ към устните си и я целунах.
– Не съм спирал.
Отворих вратата, излязох от колата и натиснах бутона за отваряне на багажника. Заобиколих бентлито, за да взема чантата на Айрланд, но вместо това в прегръдките ми се озова сестра ми. Тя ме гушна силно, тънките ѝ ръце се увиха около кръста ми. Отне ми секунда да се отърся от изненадата, а след това и аз я прегърнах, поставяйки буза върху косите ѝ.
– Обичам те – промълви тя в гърдите ми. – Благодаря за гостоприемството.
Гърлото ми се стегна силно и не можах да отвърна нищо. Тя изчезна толкова бързо, колкото се беше появила, със сак в ръка пресрещна Ева, която беше излязла от своята страна на колата, и също я прегърна. Останал без дъх, сякаш бях получил удар, затворих багажника и загледах как майка ми посреща Айрланд в средата на сивкавосинята чакълена пътека. Тъкмо се канех да се върна зад волана и да си тръгна, когато тя ми направи жест да почакам.
Погледнах Ева.
– Влез в колата, ангелче.
Тя ме погледна, сякаш се канеше да възрази, но после кимна, отново седна на седалката до шофьора и затвори вратата.
Изчаках майка ми да дойде до мен.
– Гидиън. – Тя ме хвана за бицепса и се надигна на пръсти, за да допре устни до моите. – Не искате ли да влезете с Ева? Изминали сте толкова път.
Направих крачка назад, освобождавайки се от хватката ѝ.
– А сега трябва да го изминем и на обратно.
Погледът на майка ми отрази разочарованието ѝ.
– Само за няколко минути. Моля те. Бих искала да се извиня и на двама ви. Не реагирах добре на новината за вашия годеж и съжалявам за държанието си. Това би трябвало да е щастлив момент за нашето семейство, а се боя, че бях прекалено изплашена да не загубя сина си, за да успея да го оценя.
– Мамо. – Хванах ръката ѝ, когато тя се запъти към вратата на Ева. – Не сега.
– Не мислех всички онези неща, които казах за Ева миналия ден. Просто бях шокирана да видя пръстена, който баща ти ми беше дал, на ръката на друга жена. Не го беше дал на Корин, затова бях изненадана. Можеш да разбереш това, нали?
– Ти се отнесе с Ева като с враг.
– Това ли ти е казала? – Тя млъкна за момент. – Не го исках, но... Няма значение. Баща ти също беше много закрилнически настроен. Толкова приличаш на него.
Погледнах встрани, вглеждайки се разсеяно в дърветата отвъд алеята. Никога не бях сигурен как да приемам сравненията с Джефри Крос. Дали бяха казани като похвала, или като неискрен комплимент. С майка ми нямаше как да знам.
– Гидиън... моля те, опитвам се. Казах някои неща на Ева, които не трябваше, а тя отвърна по начин, типичен за всяка жена, поставена в подобна ситуация. Просто искам да загладя нещата. – Тя сложи ръка на гърдите ми. – Щастлива съм за теб, Гидиън. И толкова се радвам да видя, че ти и Айрланд прекарвате времето си заедно. Знам, че това означава страшно много за нея.
Внимателно отместих ръката ѝ.
– И за мен означава много. А Ева го направи възможно по начин, който няма да обяснявам. И това е само една от причините да не искам да я разстройвам. Не сега. Трябва да отиде на работа сутринта.
– Тогава нека се уговорим за обяд тази седмица. Или за вечеря.
– Крис там ли ще е? – попита Ева през прозореца, след това отвори вратата и излезе навън. Застана там, толкова малка и светла до големия тежък джип, внушително изправила рамене.
Жена ми би се борила срещу целия свят заради мен. Да знам това, бе цяло чудо. По времето, когато никой не се бореше за мен, по някакъв начин бях открил единствения човек, който би го сторил.
Устните на майка ми се извиха.
– Разбира се. Аз и Крис сме екип.
Забелязах крехкостта на усмивката ѝ и се усъмних в нея, както правех толкова често. Все пак отстъпих.
– Ще се уговорим. Обади се на Скот утре и ще измислим нещо.
Лицето на майка ми грейна.
– Толкова се радвам. Благодаря ти.
Тя ме прегърна и аз се стегнах, цялото ми тяло се скова от нуждата да я отблъсна от себе си. Когато обаче приближи жена ми с разтворени ръце, Ева протегна напред ръката си, за да стисне нейната вместо прегръдка. Взаимодействието помежду им беше неловко, очевидно и двете жени бяха в отбранителна позиция.
Майка ми не желаеше примирие, тя искаше всички да се съгласим да се преструваме, че то съществува. Казахме си довиждане и се качих на шофьорската седалка. Ева и аз потеглихме, оставяйки имението зад себе си. Не бяхме стигнали далеч, когато тя попита: