– Кога е говорила майка ти с теб?
Мамка му. Знаех какво означава хапливостта в тона ѝ.
Протегнах ръка и сложих длан на коляното ѝ.
– Не искам да се тревожиш за майка ми.
– Ти не искаш да се тревожа за нищо! А така нещата няма да се получат. Не можеш да се справяш с цялата тази гадост сам.
– Това, което казва или прави майка ми, не е важно, Ева. Не ми дреме въобще и за теб също трябва да е така.
Тя се изви към мен в седалката си.
– Налага се да започнеш да споделяш. Особено неща, които ме засягат, като например факта, че майка ти говори зад гърба ми.
– Не искам да се вбесяваш заради мнение, което е без значение. – Пътят се изви. Увеличих скоростта след завоя.
– Това би било по-добре, отколкото да се вбеся на теб! – избухна тя. – Отбий!
– Какво? – Погледнах я.
– Отбий шибаната кола!
Проклинайки вътрешно, махнах ръката си от крака ѝ и стиснах волана.
– Кажи ми защо.
– Защото съм ти ядосана, а ти си седиш там и изглеждаш горещ и секси, докато караш и трябва да спреш.
Развеселеността ми се бореше с раздразнението.
– Да спра какво? Да изглеждам горещ и секси? Или да спра да карам?
– Гидиън... не ме предизвиквай точно сега.
Примирен, отпуснах педала на газта и отбих на една спирка в тесния банкет.
– Така по-добре ли е?
Тя слезе от колата и заобиколи предницата ѝ. Излязох, хвърляйки ѝ въпросителен поглед.
– Аз ще карам – обяви тя, когато се изправи пред мен. – Поне докато стигнем града.
– Щом така искаш.
Не разбирах почти нищо от връзки, но ми беше пределно ясно, че трябва да отстъпиш, когато жена ти е ядосана. Особено когато имаш надежда да се изчукате до няколко часа, каквато аз със сигурност таях. След уикенда, прекаран с приятели и с Айрланд, изпитвах подновена нужда да покажа на жена си колко много значи за мен.
– Не ме гледай така – измърмори тя.
– Как? – Хвърлих ѝ бърз поглед, възхитен колко красива изглеждаше в лятната си бяла рокля с презрамки. Вечерта беше гореща и задушна, но тя изглеждаше ефирна и свежа. Исках да сваля всичките си дрехи и да се притисна към нея, да се охладя малко, преди да разгорещя нещата.
– Сякаш съм бомба със закъснител, която всеки момент ще избухне! – Тя скръсти ръце. – Не се държа неразумно.
– Ангелче, това не е начинът, по който те гледам.
– И не се опитвай да ме разсееш със секс – сряза ме тя със стиснати зъби. – Или няма да ти пусна цяла седмица!
Аз също скръстих ръце.
– Вече говорихме за отправянето на подобни ултиматуми. Можеш да ми злобееш колкото си искаш, Ева, но ще те имам, когато пожелая. Точка по въпроса.
– Без значение дали аз те желая?
– Каза съпругата, която се подмокря, докато ме гледа как карам шибана кола – контрирах.
Очите ѝ се присвиха.
– Замислям се да те зарежа тук, край пътя.
Очевидно не се справях със ситуацията както трябва. Така че смених тактиката, заемайки отбранителна позиция.
– Ти също не ми казваш всичко – защитих се. – Ами Клайн? Напълно ли е спрял да общува с теб след Сан Диего?
Бях задържал този въпрос в себе си целия уикенд, докато се чудех какво ще направи Клайн с Ева.
Разкъсвах се по отношение на това как исках да процедира. Ако ѝ кажеше за записа, който вече не притежаваше, това щеше да я нарани, но и да я доближи повече към мен. Ако си тръгнеше за нейно добро, щеше да покаже, че изпитва по-дълбоки чувства към нея, отколкото на мен ми беше комфортно. Мразех това, че я искаше, но се страхувах, че може би наистина я обичаше.
Тя ахна:
– О, господи. Пак ли си ровил в телефона ми?
– Не. – Отговорът ми беше бърз и решителен. – Знам какво ти е мнението за това.
Следях всяко нейно движение, знаех къде се намира и с кого е във всеки един момент от деня, но тя твърдо беше ограничила достъпа ми до телефона си и аз уважавах това, въпреки че ме подлудяваше.
Ева ме изгледа изпитателно за момент, но явно видя искреността по лицето ми.
– Да, Брет ми изпрати няколко съобщения. Щях да говоря с теб за това, така че изобщо не се опитвай да кажеш, че е същото. Имах категоричното намерение да ти кажа. Ти въобще не смяташе да ми кажеш.
Една кола профуча по пътя и ме накара да се притесня за безопасността на Ева.
– Влизай и карай. Ще говорим в колата.
Изчаках да се покатери на седалката и затворих вратата след нея. Докато аз се настаня на мястото до шофьора, тя беше нагласила огледалата и седалката така, че да ѝ пасват, и включи колата на скорост.