Дали бизнес партньорите му обръщаха внимание на ръцете му? Това не бяха ръце на мъж, който се занимава с документация и пише по клавиатурата цял ден.
Бяха ръце на боец, на воин, който тренираше комбинирани бойни изкуства и избиваше агресията си върху боксови чували и спаринг партньори.
Изритах обувките си, подвих крака под себе си и като се наклоних към Гидиън, поставих другата си ръка върху неговата. Прокарах я разперена между кокалчетата и пръстите му напред и назад, полагайки внимателно глава на рамото му, така че да не изцапам безукорно черното му сако с грима си.
Вдишах аромата му и усетих как въздействието му – на близостта му, на подкрепата му – превзема цялото ми същество. Миризмата на сапун сега беше притъпена, натуралният съблазнителен мирис на кожата му беше превърнал аромата в нещо по-богато и по-апетитно.
Когато бях неспокойна, той ме успокояваше.
– Нямам нищо за него – прошепнах, изпитвайки нужда да му го кажа. – Цялата съм изпълнена от теб.
Гърдите му рязко се повдигнаха, чух как остро си пое въздух. Прибра нагоре падащата табла, а после потупа скута си, приканвайки ме:
– Ела тук.
Пропълзях в скута му и въздъхнах щастливо, когато ме премести на мястото, сякаш създадено за мен. Всеки спокоен миг, който прекарвахме заедно, беше безценен. Гидиън заслужаваше отдих и аз копнеех да бъда това за него.
Устните му докоснаха челото ми.
– Добре ли си, ангелче мое?
– В ръцете ти съм. Животът не може да стане по-хубав.
Когато пристигнахме, забелязах трима папараци пред "Кросфайър". Поставил ръка ниско на гърба ми, Гидиън ме поведе пред себе си през входа, придружавайки ме енергично, но не забързано, в хладното лоби.
– Лешояди – промърморих.
– Какво да се прави, като сме такава фотогенична двойка.
– Толкова си скромен, Гидиън Крос.
– До теб изглеждам добре, госпожо Крос.
Влязохме в асансьора заедно с още няколко човека и той застана в задния ъгъл, придържайки ме към себе си с ръка около талията ми; притиснал бе длан към корема ми, а топлите му гърди бяха твърди зад гърба ми.
Насладих се докрай на тези няколко минути с него и отказах да мисля за работа или за Брет, докато не се разделихме на двайсетия етаж.
Мегуми вече беше на бюрото си, когато се запътих към бронираните стъклени врати, и видът ѝ ме накара да се усмихна. Беше подстригала косата си след последния път, когато я видях в петък вечер, а ноктите ѝ бяха лакирани в яркочервено. Беше хубаво да видя малките знаци, че е започнала да си връща настроението.
– Хей, ти – поздрави ме тя, изправи се и след като натисна копчето, ми отвори вратата.
– Изглеждаш чудесно.
Усмивката ѝ се разшири.
– Благодаря. Как мина със сестрата на Гидиън?
– Страхотно. Тя е много забавна. Разтапям се, като я виждам заедно с Гидиън.
– Мен пък той ме разтапя. Щастливка такава. Както и да е, по-рано прехвърлих обаждане на твоята линия. Искаха да оставят съобщение.
Раздвижих се неспокойно, мислейки за Брет.
– Мъж ли беше?
– Не, жена.
– Хм, ще ида да го чуя, благодаря. Отправих се към бюрото си и се настаних на него, задържайки поглед на колажа със снимки на мен и Гидиън. Все още трябваше да говоря с него за "Кросроудс". Не бях намерила подходящ момент през уикенда. Покрай посещението на Айрланд бяхме достатъчно заети.
Той не беше спал през нощта в събота. Надявах се да го направи, но всъщност не го очаквах наистина. Беше ми трудно да мисля за вътрешната му борба – неговото притеснение и страх. Той носеше в себе си и срам, и вроденото убеждение, че е счупен. Повредена стока.
Не виждаше в себе си това, което виждах аз – една щедра душа, която толкова много искаше да принадлежи на нещо, по-голямо от самия него. Той не разбираше, че е чудо. Когато не знаеше какво да стори в дадена ситуация, оставяше инстинкта и сърцето си да действат вместо него. И въпреки всичко, което беше преживял, имаше толкова голяма способност да чувства и да обича.
Той ме беше спасил по толкова много начини. Щях да направя всичко необходимо, за да го спася и аз.
Прослушах съобщенията си. Когато Марк влезе, се изправих и го посрещнах с широка усмивка и нетърпеливо очакване.
Той вдигна вежди.
– Какво те е развълнувало толкова?
– Обади се едно момиче от "Ланкорп". Искат да се срещнем някой ден тази седмица, за да говорим по-подробно за това, което се надяват да постигнат с пускането на конзолата "Фейз уан".
В тъмните му очи проблесна позната искрица. Беше станал по-щастлив като цяло, след като той и Стивън се сгодиха, но придобиваше съвсем различна енергия, когато беше в очакване на нов клиент.