– Ти и аз, хлапе, ще преуспеем.
Подскочих леко на място.
– Да. Ще се справиш. Веднъж да те срещнат на живо, и ще ти легнат в краката.
Марк се разсмя.
– Действаш добре на самочувствието ми.
Намигнах му.
– Действам ти добре във всички аспекти.
Прекарахме сутринта в работа над офертата за "Фейз уан", като обсъждахме различни варианти, за да преценим как най-добре да позиционираме новата им игрална конзола спрямо конкуренцията. Спрях за момент, когато осъзнах колко много се говореше за наближаващото пускане на конзолата от следващо поколение "Джен тен", която по една случайност беше продукт на "Крос индъстрис" и щеше да се превърне в съперник номер едно на "Фейз уан" на пазара.
Отбелязах ситуацията пред Марк и го попитах:
– Това ще представлява ли проблем? Имам предвид, възможно ли е "Ланкорп" да види конфликт на интереси в това, че аз работя по проекта с теб?
Той се изправи на стола си и се облегна назад. Беше смъкнал сакото си по-рано, но оставаше елегантно облечен в бяла риза, светложълта вратовръзка и панталон в сив цвят.
– Не, не би трябвало да е проблем. Ако офертата ни спечели сред другите, които те събират в момента, фактът, че си сгодена за Гидиън Крос, няма да промени абсолютно нищо. Ще вземат решението си на база умението ни да изпълним това, което си представят.
Исках да почувствам облекчение, но не стана така. Ако получехме рекламната кампания на "Фейз уан", щях да помагам на един от конкурентите на Гидиън да завземе част от неговия пазарен дял. Това сериозно ме тревожеше. Гидиън работеше страшно много и беше превъзмогнал толкова неща, за да издигне името Крос от позора до статут, който предизвикваше възхищение, респект и здравословно количество страх.
Не исках да го дърпам назад по никакъв начин.
Бях мислила, че ще имам повече време, преди да се наложи да вземам подобни решения. И не можех да не се чувствам така, сякаш избирам между своята независимост и любовта към съпруга ми.
Дилемата ме човъркаше цяла сутрин и убиваше въодушевлението ми относно офертата. После бавно стана обяд и Брет превзе ума ми.
Беше време да поема отговорност за кашата, която бях забъркала. Отворила бях вратата към Брет и после я бях задържала открехната, защото не можех да прочистя главата си. Сега беше мое задължение да реша проблема, преди да повлияе на брака ми още повече.
Спуснах се към лобито пет минути преди дванайсет, като преди това бях поискала разрешение от Марк да изляза по-рано. Брет вече ме чакаше, застанал до входа е ръце в джобовете на дънките си. Носеше обикновена бяла тениска и сандали, както и тъмни очила, вдигнати върху косата. Стъпките ми станаха малко колебливи. Не само защото изглеждаше секси, което не можеше да се отрече, но и понеже той изглеждаше толкова не на място в "Кросфайър". Когато се бяхме виждали преди пускането на видеото на Таймс скуеър, срещата беше отвън. Сега Брет беше вътре в сградата, застанал много близо до мястото, където за първи път се сблъсках с Гидиън.
Разликата между двамата мъже беше огромна и това нямаше нищо общо с дрехи или пари.
Устните на Брет се извиха, когато ме видя, тялото му се изправи и раздвижи по начина, по който мъжете помръдваха, когато сексуалният им интерес се повиши. Други мъже, но не и Гидиън. Когато срещнах съпруга си за първи път, нито тялото, нито гласът му подсказаха каквото и да било. Само очите му издадоха привличането, и то само за миг.
Едва по-късно разбрах какво се беше случило в онзи момент.
Гидиън ме беше приел за своя... и ми беше дал себе си в замяна.
С един-единствен поглед. Той ме бе разпознал в мига, в който ме бе видял. На мен ми отне повече време да разбера какво сме един за друг. Какво беше предначертано да бъдем. Не можех да не видя контраста между властния, но нежен начин, по който Гидиън ме гледаше, и безжизнения сладострастен начин, по който Брет ме оглеждаше от глава до пети.
Изведнъж стана толкова очевидно, че Брет никога не ме е смятал за истински своя. Не и като Гидиън. Брет ме беше искал, все още ме искаше, но дори когато ме бе имал, не беше предявил собственост към мен и определено не ми беше дал нищо истинско от себе си.
Гидиън. Главата ми се отметна назад, погледът ми затърси и намери един от многото черни куполи на тавана, които криеха охранителните камери.
Положих ръка на сърцето си и леко натиснах. Знаех, че най-вероятно не ме гледа. Знаех, че трябва умишлено да влезе във видеопотока, за да ме види, и че беше прекалено зает с работа, за да мисли за това, но все пак...