– Откъде взе това? – попитах го. Имаше време, когато бях готова на всичко, за да получа снимка с Брет, на която двамата не позираме, вярвах, че такова незначително нещо ще ми даде някакъв вид доказателство, че той е нещо повече от едно секси парче.
– Сам го е заснел след едно наше изпълнение.
Вцепених се, когато чух името на Сам Имара, сещайки се внезапно за секс касетата. Погледнах Брет, ръцете ми трепереха толкова силно, че трябваше да оставя снимката.
– Ти знаеш ли за...?
Дори не можах да завърша изречението. Оказа се, че не е необходимо.
Челюстта на Брет се стегна, челото и горната му устна бяха покрити с капчици пот от лятната жега. Той кимна.
– Гледал съм я.
– О, господи.
Отдръпнах се от масата, умът ми се изпълни с всички възможности за това, което може да е записано на това видео. Тогава отчаяно исках да спечеля вниманието на Брет, себеуважението ми липсваше изцяло и сега се срамувах от това.
– Ева. – Той протегна ръка към мен. – Не е каквото си мислиш. Каквото и да ти е казал Крос за това видео, заклевам ти се, че не е лошо. Малко първично на моменти, но между нас винаги е било така.
Не... Първично беше това между мен и Гидиън. Онова между мен и Брет беше нещо много по-тъмно и нездраво.
Стиснах треперещите си ръце една в друга.
– Колко хора са го виждали? Показвал ли си го на... Групата гледала ли го е?
Нямаше нужда да отговаря, видях го на лицето му.
– Исусе. – Почувствах гадене. – Какво искаш от мен, Брет?
– Искам... – Той избута нагоре тъмните очила и потърка очите си. – По дяволите. Искам теб. Искам да бъдем заедно. Не мисля, че сме приключили.
– Ние никога не сме започвали.
– Знам, че вината за това е моя. Искам да ми дадеш шанс да поправя нещата.
Зяпнах невярващо.
– Аз съм омъжена!
– Той не става за нищо, Ева. Не го познаваш толкова добре, колкото си мислиш.
Краката ми потрепериха от желание да стана и да се махна.
– Знам, че той никога не би показал запис на двама ни на никого! Уважава ме прекалено много.
– Цялата идея беше да документираме издигането на групата, Ева. Трябваше да преровим всичко.
– Можеше да го изгледаш първо сам – казах стегнато, като с ужас си давах сметка за хората, които седяха не много далеч от нас. – Можеше да ни изрежеш, преди другите да го видят.
– Не сме единствените, които Сам е записвал. Другите момчета също имаха кадри.
– О, боже. – Гледах го как се раздвижва неспокойно. В мен се надигна съмнение.
– Освен това е имало и други момичета е теб – предположих, а гаденето ми се усили. – Какво значение е имало, щом съм била една от многото.
– Имаше значение. – Той се наведе напред. – Беше различно с теб, Ева. Аз бях различен с теб. Просто бях прекалено млад и с голямо его, за да мога да го оценя тогава. Трябва да видиш, Ева. Тогава ще разбереш.
Поклатих яростно глава.
– Не искам да го гледам. Никога. Да не си луд?
Това беше лъжа. Какво имаше на това видео? Колко зле беше?
– По дяволите. – Той свали със замах очилата си и ги хвърли на масата. – Не искам да говоря за шибаното видео.
Но в позата му имаше отбранителност, което ме караше да се съмнявам в него. Раменете му бяха вдигнати и сковани, устните му – стиснати в линия.
"Каквото и да ти е казал Крос..."
Брет беше наясно, че Гидиън знае за касетата. Вероятно знаеше, че той се бори и да я запази погребана. Сам би му го казал.
– Какво искаш? – попитах отново. – Какво беше толкова спешно, по дяволите, че трябваше да дойдеш в Ню Йорк?
Чаках да ми отговори с блъскащо сърце. Беше дяволски горещо и влажно, но усещах кожата си студена и лепкава. Не можеше да ми каже, че ме обича, не и след като го хванах с Британи. Не можеше и да ме предупреди да стоя далеч от Гидиън – вече бях омъжена. Брет беше в Манхатън по средата на турнето си, нещо, с което групата е трябвало да се съгласи. И "Видал".
Защо биха го направили? Какво печелят от прекъсването на графика си?
Докато Брет просто седеше там и стискаше зъби, аз се изправих и тръгнах да се отдалечавам на сляпо, бързах през тревата към най-близката врата на оградата от ковано желязо. Той извика след мен, но аз задържах главата си наведена, болезнено осъзнавах колко хора в парка са извърнали глава в моя посока. Правех сцена, но не можех да се спра. Зарязах чантата си там и не ми пукаше.
Да се махна оттук. Да ида на безопасно място. Да ида при Гидиън.
– Ангелче.