– Все още се сдържаш – каза той. – Любовта да не те е превърнала в страхливец?
– Иска ти се. Защото само така би ме победил.
Джеймс се разсмя, а после се хвърли към мен с раундхаус кик. Приведох се и го пометох с крак, поваляйки го. Той направи светкавичен ритник ножица и ме събори на земята заедно със себе си. Скочихме обратно на крака. Отново вдигнахме ръце.
– Губиш ми времето – избухна той и ме атакува с юмрук.
Наведох се настрани. Левият ми юмрук се изстреля и закачи страната му. Неговият удари право в ребрата ми.
– Никой ли не те е ядосвал днес? – Той пристъпи стремително към мен и не ми остави друг вариант, освен да се защитя.
Изръмжах. В дъното на съзнанието ми тлееше ярост, оставена настрани до момента, в който имах време и внимание да се справя с нея.
– Да. Виждам онзи огън в очите ти, Крос. Пусни го навън, човече. Давай смело.
"Тя е пробивът в твоята броня..." Хвърлих се към него с комбинация от ляв и десен прав удар и накарах Джеймс да отстъпи крачка назад.
– Само толкова ли можеш? – присмя ми се той.
Престорих се, че ще го ритна, а всъщност го ударих, главата му се отметна назад.
– Да, мамка му – изпъшка той, стягайки мускулите на ръцете си, беше настървен. – Ето те и теб.
"Тя може да кърви..."
Озъбих се и се втурнах напред.
Освежен от душа, едва бях приключил с обличането, издърпвайки тениската си надолу, когато смартфонът ми започна да звъни. Взех го от леглото, където го бях оставил, и вдигнах.
– Две неща – каза Раул, след като ме поздрави, фонът от хора и музика около него бавно избледня и после съвсем изчезна. – Забелязах, че Бенджамин Кланси все още държи под око госпожа Крос. Не постоянно, но системно.
– Така ли било? – казах тихо.
– Това устройва ли те? Или да поговоря с него?
– Аз ще се оправя с него. – Кланси и аз трябваше отдавна да си поговорим. Беше в списъка ми, но трябваше да го направя по-скоро.
– Също така, това може вече да ти е известно, госпожа Крос днес обядва с Райън Ландън и някои от изпълнителните му директори.
Усетих как ме обзема ужасно мълчание. Ландън. Мамка му.
Беше се промъкнал отнякъде, където не бях очаквал.
– Благодаря, Раул. Ще ми трябва личния номер на шефа на Ева, Марк Гарити.
– Ще ти го пратя на съобщение, когато го намеря.
Затворих му и пъхнах телефона в джоба си, едва сдържайки порива си да го запратя в стената.
Араш ме беше предупредил за Ландън, а аз бях пренебрегнал тревогите му. Бях фокусиран върху собствения си живот, върху съпругата си, и въпреки че Ландън също имаше жена, неговият главен фокус винаги бях аз.
Иззвъняването на телефона в мезонета ме стресна. Отидох до приемника на нощното шкафче и вдигнах, отсичайки нетърпеливо:
– Крос.
– Господин Крос, обажда се Едуин от рецепцията. Господин Видал е тук за среща с вас.
Исусе. Хватката ми се затегна около слушалката.
– Изпрати го горе.
– Да, сър. Веднага.
Взех чорапите и обувките си, занесох ги във всекидневната и ги нахлузих. Веднага щом Крис си тръгнеше, щях да си отида вкъщи при Ева. Исках да отворя бутилка вино, да намеря някой от старите филми, които тя знаеше наизуст, и просто да я слушам как рецитира сантименталните реплики от диалозите. Никой не можеше да ме накара да се смея както тя.
Чух пристигането на асансьора и станах на крака, прокарвайки ръка през влажната си коса. Бях напрегнат и презирах тази слабост.
– Гидиън. – Крис спря на прага на антрето, изглеждаше мрачен и изморен, което му се случваше рядко и само заради брат ми. – Ева тук ли е?
– Не, в нейния апартамент е. Тръгвам натам, след като си отидеш.
Той кимна рязко, стисна зъби, но не отрони нито дума.
– Влез – казах аз и посочих креслото до масичката за кафе. – Искаш ли нещо за пиене?
Бог ми беше свидетел, че аз самият имах нужда от това след деня, който бях имал.
Той влезе уморено във всекидневната.
– Нещо силно би било чудесно.
– И на мен ми звучи добре. – Отидох в кухнята и налях и на двама ни по чаша арманяк. Докато оставях гарафата, телефонът извибрира в джоба ми. Извадих го и видях съобщение от Ева.
Беше снимала голия си крак, лъщящ от вода и протегнат над ръба на ваната, със свещи на заден фон. "Присъедини се към мен."
Бързо преразгледах плановете си за вечерта. Тя ми беше пращала провокативни съобщения цял ден. Щях да съм повече от щастлив да я задоволя и възнаградя.
Запазих снимката и върнах отговор: "Ще ми се да можех. Обещавам да те подмокря отново, когато стигна там". Прибрах телефона си, обърнах се и видях, че Крис идва при мен в кухнята. Плъзнах чашата към него и отпих от моята.