– Какво става, Крис?
Той въздъхна и обви кристала е две ръце.
– Ще снимаме отново клипа на "Златна".
– О? – Това беше ненужен разход, нещо, което Крис мъдро избягваше по правило.
– Чух Клайн и Кристофър да си говорят в офиса вчера – каза той навъсено. – И разбрах какво се случва. Клайн иска преправяне и аз се съгласих.
– А Кристофър не, сигурен съм. – Облегнах се назад към плота със стегната челюст Очевидно Брет Клайн в крайна сметка изпитваше сериозни чувства към Ева. Това не ме устройваше. Ни най-малко.
– На брат ти ще му мине.
Съмнявах се в това, но нямаше смисъл да го казвам.
Но Крис схвана това, което не изрекох, и кимна.
– Знам, че видеото е причинило стрес на теб и Ева. Трябваше да му обърна повече внимание.
– Оценявам това, че си готов на компромиси.
Той се загледа в чашата си, после отпи голяма глътка, почти пресушавайки съдържанието.
– Напуснах майка ти.
Поех си дълбоко дъх, изведнъж разбрал, че причината за посещението му няма нищо общо с работата.
– Айрланд ми каза, че двамата сте се скарали.
– Да. Ненавиждам факта, че сестра ти ни чу. – Той ме погледна и в очите му видях, че знае. Видях ужаса. – Не знаех, Гидиън. Кълна се в бога, не знаех.
Сърцето ми подскочи в гърдите, а после заблъска силно. Устата ми пресъхна.
– Аз, ъ... отидох да видя Теранс Лукас. – Гласът на Крис стана дрезгав. – Нахлух в офиса му. Той го отрече, лъжливият кучи син, но го видях изписано на лицето му.
Брендито се изплиска от чашата ми. Оставих я внимателно, усетих как подът се люлее под краката ми. Ева се бе изправила срещу Лукас, но Крис...?
– Повалих го, нокаутирах го с един удар, но, господи... исках да взема една от онези награди по рафтовете му и да смачкам главата му с нея.
– Стига. – Думата се откърти от гърлото ми като натрошено стъкло.
– А мръсникът, който го е направил... Този мръсник е мъртъв. Не мога да стигна до него. По дяволите. – Крис пусна чашата си на гранитния плот е тъп звук, но риданието, което се откъсна от него, беше това, което почти ме накара да рухна. – По дяволите, Гидиън. Мое задължение беше да те пазя. И се провалих.
– Стига! – Блъснах плота, ръцете ми се свиха конвулсивно. – Не ме гледай по този начин, мамка му.
Той потрепери видимо, но не се отдръпна.
– Трябваше да ти кажа...
Смачканата му официална риза се озова в юмруците ми, краката му увиснаха във въздуха.
– Спри да говориш. Веднага!
По лицето му потекоха сълзи.
– Обичам те като свой собствен син. Винаги съм те обичал.
Блъснах го далеч. Обърнах му гръб, докато се прекатури и се удари в стената. Излязох, прекосих всекидневната, без да я виждам.
– Не очаквам да ми простиш – извика той след мен със задавен от сълзи глас. – Не го заслужавам. Но искам да знаеш, че щях да го разкъсам със собствените си ръце, ако знаех.
Обърнах се рязко към него, усещах как гаденето се надига в стомаха ми и изгаря гърлото ми.
– Какво искаш мамка му?
Крис изправи раменете си. Погледна ме със зачервени очи и мокри бузи, трепереше, но беше прекалено глупав, за да избяга.
– Искам да знаеш, че не си сам.
Сам. Да. Далеч от съжалението и вината, и болката, прозиращи през сълзите му.
– Махай се.
Той кимна и тръгна към антрето. Стоях неподвижен, гърдите ми се вдигаха и спускаха, очите ми горяха. В гърлото ми се блъскаха думи, в болезнено свитите ми юмруци пулсираше ярост.
Преди да излезе от стаята, той спря и ме погледна.
– Радвам се, че си казал на Ева.
– Не говори за нея. – Не можех да понеса дори мисълта за нея. Не сега, когато бях толкова близо до загубата на контрол.
Той си тръгна.
Тежестта на деня смаза раменете ми и ме повали на колене.
Разпаднах се.
14.
Сънувах частен плаж и гол Гидиън, когато бях грубо събудена от звука на звънящ телефон. Претърколих се на една страна, протегнах ръка и заопипвах повърхността на нощното шкафче, опитвайки да намеря смартфона си в тъмното. Пръстите ми докоснаха познатата му форма и аз го стиснах, сядайки в леглото. Лицето на Айрланд осветяваше дисплея. Намръщих се и погледнах празното място в леглото до мен. Гидиън не беше вкъщи. Разбира се, възможно беше да ме е намерил заспала и да е отишъл в съседната стая да си легне...
– Ало? – вдигнах аз, забелязвайки, че е малко след единайсет часа.
– Ева. Обажда се Крис Видал. Съжалявам, че звъня толкова късно, но се тревожа за Гидиън. Той добре ли е?