Прималя ми.
– За какво говориш? Какво не е наред с Гидиън?
Последва кратка пауза.
– Не си ли говорила с него тази вечер?
Изхлузих се от леглото и запалих лампата.
– Не. Бях заспала. Какво става?
Той изруга толкова силно, че космите по ръцете ми настръхнаха.
– По-рано се срещнах с него относно... нещата, които ти ми каза. Не го прие добре.
– О, господи. – Завъртях се наоколо, без да виждам. Да облека нещо. Трябваше да навлека нещо върху сексапилното боди, с което бях планирала да съблазня Гидиън.
– Трябва да го намериш, Ева – каза той отчаяно. – Той има нужда от теб в момента.
– Тръгвам. – Хвърлих телефона на леглото и измъкнах от гардероба вълнено палто, след което изхвърчах от стаята си. Грабнах ключовете за съседния апартамент от чантата си и се затичах по коридора. Започнах да се боря с ключалката и най-накрая отворих вратата.
Жилището беше мрачно и тихо като гробница, стаите бяха празни.
– Къде си? – проплаках в тъмнината, усетих бодването на сълзи от паника в гърлото си.
Върнах се в своя апартамент, пръстите ми трепереха, когато отворих приложението на смартфона си, следящо неговия.
"Не го прие добре."
Господи. Разбира се, че не. Не беше приел добре и това, че въобще казах на Крис. Гидиън беше побеснял. Агресивен. Беше изживял ужасен кошмар.
Мигащата червена точка на картата беше точно там, където се надявах да е.
– Мезонета.
Нахлузих чехлите на краката си и забързах отново към чантата си.
– Какво, по дяволите, си облякла? – попита Кари от кухнята, стряскайки ме.
– Господи, изкара ми ангелите от страх!
Той се затътри към барплота, облечен само в боксерките си "Грей Айлс", гърдите и шията му блестяха от пот. Тъй като климатикът работеше идеално, а Трей беше останал за през нощта, знаех точно как и защо Кари беше така загрят.
– Добре, че го направих, не можеш да излезеш така навън – провлече той.
– Само гледай. – Преметнах чантата си през рамо и тръгнах към вратата.
– Ти си откачена, бебчо – извика той след мен. – Жена по мой вкус!
Охраната на Гидиън дори не трепна, когато се измъкнах от задната седалка на таксито пред сградата. Разбира се, мъжът ме беше виждал и в по-лоша форма. Същото важеше и за портиера, който се усмихна и ме поздрави по име, сякаш не изглеждах като луда бездомница. Макар и облечена с палто "Бърбери". Вървях възможно най-бързо, обута с чехли, към частния асансьор за мезонета, изчаках го да се спусне към мен и въведох кода си. Издигането беше светкавично, но пътят ми се стори безкраен. Искаше ми се да крача нервно в затвореното пространство на малкия елегантно обзаведен асансьор. Притесненото ми лице се взираше в мен от безупречно чистите огледала.
Гидиън не ми беше звънял. Не ми беше изпратил и съобщение след онова, в което флиртуваше и ми обещаваше гореща нощ. Не беше дошъл при мен, дори и само за да спи в съседната стая. Гидиън не обичаше да бъде далеч от мен.
Освен когато беше наранен. И когато се срамуваше.
Вратите на асансьора се отвориха с плъзване и хевиметъл музика нахлу с рев вътре. Присвих се и запуших ушите си, силата на монтираните на тавана колони беше толкова голяма, че беше болезнено да ги слушам. Болка. Бяс. Бушуващата ярост в музиката ме блъсна. Дълбоко в гърдите си усетих болка, знаех. Разбирах. Песента беше звуков израз на това, което Гидиън чувстваше вътре в себе си, но не можеше да извади навън.
Беше прекалено овладян. Сдържан. Държеше емоциите си толкова изкъсо, колкото и спомените.
Бръкнах в чантата за телефона си и успях да изпусна цялата чанта, съдържанието се разпръсна по пода на асансьорната кабина и по черно-белите шахматни плочки на фоайето. Зарязах я там, където падна, с изключение на смартфона, който вдигнах; отключих дисплея, за да стигна до приложението, което управляваше звука. Синхронизирах го с по-нежна музика и намалих силата на звука.
Мезонетът замлъкна за един безкраен миг, а после зазвучаха нежните акорди на песента "Сблъсък" на Хауи Дей.
Усетих приближаването на Гидиън, преди да го видя, въздухът запращя с бурното напрежение на надвиснала лятна буря. Той се появи зад ъгъла на коридора, водещ към спалните. Дъхът ми секна.
Беше гол до кръста и с боси крака, косата му падаше до раменете като разрошена копринена грива. Черният му анцуг висеше до най-ниската точка на хълбоците и подчертаваше стегнатия релеф на корема му. Имаше синини по ребрата и нагоре по рамото си, белезите от битка само подчертаваха впечатлението за държани изкъсо ярост и свирепост. Изборът ми на музика контрастираше с емоцията, кипяща в него. Моят красив и по дивашки елегантен воин. Любовта на живота ми. Толкова измъчен, че видът му извикваше горещи, парещи сълзи в очите ми.