Той спря рязко, когато ме видя, юмруците му се свиваха и разпускаха отстрани до тялото му, беше с подивял поглед и разширени ноздри.
Телефонът се изплъзна от ръката ми и падна на пода.
– Гидиън.
Той си пое въздух при звука на гласа ми. Това го промени. Гледах как промяната го завладява, сякаш врата се затвори с трясък. В един момент беше наелектризиран от емоции. В следващия беше студен като лед и с изгладена като стъкло външност.
– Какво правиш тук? – попита той с опасно равнодушен глас.
– Търся те.
Защото той беше изгубен.
– В момента не съм добра компания.
– Нямам нищо против това.
Беше прекалено неподвижен, сякаш се страхуваше да помръдне.
– По-добре си върви. Не си в безопасност тук.
Пулсът ми заигра. В сетивата ми се промъкна осъзнаване. Усетих топлината, която излъчваше, достигаща до мен от другия край на стаята. Нуждата му. Търсенето му. Изведнъж започнах да се разтапям под палтото си.
– В по-голяма безопасност съм с теб, отколкото където и да било на земята. – Поех си дълбоко дъх за кураж. – Крис вярва ли ти?
Главата му се отметна назад.
– Откъде разбра?
– Той ми се обади. Тревожи се за теб. Аз се тревожа за теб.
– Ще се оправя – избухна той. Което ми каза, че в момента не беше добре. Отидох до него, усещах изгарящия му поглед, който ме следеше.
– Разбира се, че ще се оправиш. Женен си за мен.
– Трябва да си тръгнеш, Ева.
Поклатих глава.
– Боли дори по-силно, когато ти повярват, нали? Питаш се защо си чакал, за да им кажеш. Вероятно е можело да го спреш по-рано, ако просто беше казал на правилния човек?
– Млъкни.
– У нас винаги има едно малко гласче, което ни казва, че ние сме виновни за случилото се.
Очите му се стиснаха със същата сила, с която юмруците му
– Недей.
Прекосих разстоянието, което ни делеше.
– Недей, какво?
– Не бъди това, от което имам нужда. Не сега.
– Защо не?
Безумно сините очи се отвориха рязко и ме пронизаха толкова дълбоко, че спрях по средата на крачката си.
– Държа се на косъм, Ева.
– Няма нужда да се държиш – казах му и протегнах ръце към него. – Пусни се. Аз ще те хвана.
– Не. – Той поклати глава. – Не мога... не мога да съм нежен.
– Искаш да ме докоснеш.
Той стисна зъби.
– Искам да те чукам. Силно.
Усетих как по бузите ми плъзва топлина. Това, че ме намираше за съблазнителна въпреки нелепото ми облекло, беше доказателство колко много ме желае.
– Абсолютно съм навита. Винаги.
Пръстите ми се насочиха към реверите на палтото. Бях го закопчала в таксито по пътя насам, за да не се покажа на някого, без да искам. Сега в него ми беше задушно, кожата ми беше овлажняла от пот. Гидиън се хвърли към мен и хвана китките ми, като ги стисна прекалено силно.
– Недей.
– Мислиш, че не мога да ти насмогна ли? След всичко, което сме правили заедно? Всичко, за което сме говорили и планирали да правим.
Господи. Цялото му тяло беше изопнато, напрегнато, всеки мускул беше плътен и твърд. А очите му – толкова светли на фона на загорялата кожа – агонизираха. Моят Тъмен и Опасен.
Той ме хвана за лакътя и тръгна.
– Какво...? – заекнах аз.
Той ме влачеше към асансьора.
– Трябва да си вървиш.
– Не! – Започнах да се съпротивлявам, изритах чехлите си и забих пети в пода.
– По дяволите. – Той ме заобиколи и ме дръпна рязко нагоре, поглеждайки ме очи в очи. – Не мога да ти обещая, че ще спра. Ако стигна твърде далеч с теб и използваш кодовата си дума, може да не спра и всичко това – ние – ще отидем по дяволите!
– Гидиън! За бога, не се страхувай да ме искаш прекалено силно!
– Искам да те накажа! – озъби ми се той, като хвана лицето ми в двете си ръце. – Ти направи това! Ти създаде тази ситуация! Притискаш хората... притискаш мен. Виж какво направи!
Подуших алкохол в дъха му, силните изпарения от някаква скъпа спиртна напитка. Никога не го бях виждала истински пиян – ценеше контрола си прекалено много, за да притъпи изцяло сетивата си, – но сега беше пиян.
Първото докосване на предпазливостта се разля в мен.
– Да – казах с треперещ глас, – вината е моя. Обичам те прекалено много. Ще ме накажеш ли за това?
– Господи. – Той затвори очи.
Горещото му влажно чело докосна моето и го притисна силно. Потта му остана по кожата ми, отпечатвайки върху мен богатия мъжествен аромат, който беше само негов.