Усетих как омеква и се отпуска почти незабележимо. Обърнах глава и допрях устни до горещата му буза. Той се скова.
– Не.
Гидиън ме издърпа към асансьора, влачейки ме в антрето и разритвайки разпръснатите неща от чантата ми.
– Престани! – изкрещях, докато опитвах да изтръгна ръката си.
Но той не ме слушаше. Пръстът му се заби в бутона за повикване.
Вратите на кабината се отвориха веднага – частният асансьор винаги чакаше, за да го закара долу. Той ме метна вътре и аз се блъснах в насрещната стена.
С отчаяние издърпах колана на палтото си, неотложността на ситуацията ми даде сила. Скъсах копчетата и те се разпръснаха във всички посоки. Вратите се затваряха, когато се обърнах с лице към него, разтворила реверите на палтото си широко, така че да може да види това, което носех отдолу.
Ръката му се изстреля и блокира вратата, така че да не се затвори. Блъсна я силно и я разтвори. Бодито, което носех, беше кървавочервено – нашият цвят – и изключително оскъдно откъм плат. Ефирна мрежа покриваше гърдите и интимните ми части, а талията ми бе обвита в изрязани ленти, наподобяващи бинтове.
– Кучка – изсъска той, буйстваше в тясното пространство и го караше да изглежда жалко. – Продължаваш да притискаш!
– Аз съм твоята кучка – отвърнах гневно, усетих как сълзите ми преливат и потичат. Беше болезнено да го виждам толкова разгневен на мен, въпреки че го разбирах. Имаше нужда от отдушник и аз бях на разположение за целта. Беше ме предупредил... беше се опитал да ме предпази... – Мога да се справя е теб, Гидиън. Мога да се справя с всичко, което си.
Той ме запокити обратно в стената и ме притисна толкова силно, че ударът ми изкара въздуха. Устата му покри моята, езикът му се заби надълбоко. Ръцете му грубо стиснаха гърдите ми, коляното му ме натисна силно между краката.
Извих се към него, борейки се да сваля палтото си. Беше ми прекалено горещо, по гърба и корема ми течеше пот. Гидиън изтръгна връхната ми дреха и я хвърли настрани, без да отлепя устни от моите. Изпуснах стон на благодарност, ръцете ми обвиха шията му, а сърцето ми се изпълни с облекчение от това, че го прегръщам. Пръстите ми се заровиха в косата му, стегнах захвата си в опит да се изкатеря по него.
Гидиън рязко откъсна устни от мен, а после махна ръцете ми.
– Не ме докосвай.
– Майната ти – избухнах аз, прекалено наранена, за да спестя думите си. Напук на него се освободих от хватката му и прокарах свободно ръце навсякъде по твърдите му като скала рамене и бицепси.
Той ме блъсна назад и ме притисна към стената с ръка върху гърдите ми. Без значение как се дърпах и как дерях тази стоманена ръка, не можех да го помръдна. Можех само да гледам, докато той издърпваше връзката на анцуга си.
Желание и предчувствие се зародиха в мен.
– Гидиън...?
Погледът му – толкова тъмен и призрачен – улови моя.
– Може ли да държиш ръцете си далеч от мен?
– Не. Не искам.
Той кимна и ме пусна само за да ме завърти с лице към стената. Прикована от тялото му, имах минимално място за движение.
– Не се бори с мен – заповяда той с устни на ухото ми.
А после завърза ръцете ми за парапета.
Замръзнах, шокирана от факта, че той действително ме обездвижваше. Бях толкова изненадана и невярваща, че почти не се съпротивлявах. Едва след като видях как завързва тънката връзка на възел, осъзнах, че не се шегува.
Ахнах и задърпах ръцете си.
– Какво правиш?
Той не ми отговори.
Просто излезе.
Като се извъртях максимално, успях да видя как влиза във всекидневната точно когато вратата се затвори.
– О, господи – изшептях. – Не би го направил.
Не можех да повярвам, че ще ме отпрати по този начин... завързана в асансьора само по бельо. Да, в момента главата не го слушаше, но не можех да повярвам, че моят безумно ревнив съпруг ще ме изложи на показ по този начин пред всеки, който се намираше в лобито, само за да се отърве от мен.
– Гидиън! Да го вземат мътните! Да не си посмял да ме оставиш тук по този начин! Чуваш ли ме?! Върни си задника тук!
Дръпнах с всичка сила връзката, обхванала китките ми, но възелът беше стегнат.
Изминаха секунди, после минути. Кабината не се движеше и след като крещях до прегракване, осъзнах, че няма и да се задвижи. Чакаше натискането на бутона, стоеше в готовност за командата на Гидиън. Точно като мен.
Щях да го наритам по шибания задник, когато се освободя. Никога не бях изпитвала такъв гняв.
– Гидиън!
Наведох се и тръгнах назад, после повдигнах и изпънах единия си крак, за да достигна бутона, отварящ вратите. Натиснах го с палеца си. Когато се разтвориха, си поех дълбоко въздух и се приготвих да изкрещя...