И започна отново.
Събудих се с усещането за косата му, галеща ме по рамото, и допира на топлите му твърди устни. Изтощена, опитах да се претърколя по-далеч, но една ръка около талията ми ме придърпа обратно.
– Ева – каза раздразнено той. Ръката му хвана едната ми гърда, умелите му пръсти се заиграха със зърното ми.
Беше тъмно и лежахме в леглото, въпреки че почти не си спомнях как ме е занесъл там. Беше ме съблякъл, изтрил с влажна кърпа и обсипал с целувки лицето и китките ми. Сега ръцете ми бяха обвити в бинтове, намазани с мехлем и превързани грижливо.
Бях се възбудила от нежните му ласки върху протритото място, смесицата от удоволствие и болка. Той го бе забелязал.
С очи, блестящи от похот, беше разтворил краката ми и ме беше лизал с властна настойчивост, която ми отне способността да мисля и да се движа. Ближеше и смучеше цепката ми до безкрайност, докато загубих представа колко пъти ме накара да свърша с порочния си език.
– Гидиън... – Извърнах глава и го погледнах през рамо. Той се беше подпрял на една ръка, очите му блестяха на слабата светлина на луната. – Останал си с мен?
Може би беше безразсъдно да се надявам, че е останал с мен, докато спя, но да споделям легло с него беше нещо, което обожавах. И за което копнеех.
Той кимна.
– Не можех да те оставя.
– Радвам се.
Той ме обърна по гръб и ме гушна, завзе устните ми и ме целуна нежно. Мамещите движения на езика му отново ме възбудиха и ме накараха да изстена.
– Не мога да спра да те докосвам – прошепна той, докато хващаше тила ми, задържа ме неподвижна и задълбочи целувката, гризвайки нежно със зъби долната ми устна. – Когато те докосвам, не мисля за нищо друго.
Нежността се сля с любовта.
– Мога ли и аз да те докосвам?
Той затвори очи и изрече умолително:
– Моля те.
Надигнах се към него, ръцете ми се плъзнаха в косата му, за да го държа, както той държеше мен. Прокарах езика си по неговия, устите ни бяха горещи и влажни. Краката ни се преплетоха, тялото ми се изви, за да се притисне към твърдостта му.
Той простена меко и ме накара да забавя темпото, обърна ме и ме притисна към леглото. Отдръпна се и отлепи устните си от моите, започна да ме хапе и смуче. Проследяваше извивката на устните ми с върха на езика си.
Изхленчих в протест, исках го по-дълбоко и по-силно. Вместо това той ме ближеше лениво, галеше небцето ми, вътрешната страна на бузите ми. Стегнах краката си и го дръпнах по-близо. Той залюля хълбоци, притисна ерекцията си към бедрото ми.
Гидиън продължи да ме целува, докато устните ми не станаха горещи и подути, а слънцето изгря в небето. Продължи да ме целува, докато не свърши с горещ изблик върху кожата ми. Не веднъж, а два пъти.
Да го усетя как свършва, да чуя ниския звук от болезнените му стонове на удоволствие, да знам, че мога да го доведа до оргазъм само с целувка... Овлажних бедрото му с копнежа си и започнах да се трия в него, докато стигнах върха.
Със започването на новия ден той премахна разстоянието, което бе поставил между нас в асансьора. Прави любов с мен, без да прави секс. Обеща ми предаността си, като ме направи център на своя свят. Между ъглите на нашето легло нямаше нищо друго. Само ние и любовта, която ни разголваше и едновременно с това ни правеше цели.
Когато се събудих отново, го намерих да спи до мен, устните му бяха подути от целувки също като моите. Лицето на Гидиън беше меко в съня му, но леката бръчка между веждите му ми каза, че не спи толкова дълбоко, колкото бих се надявала. Лежеше настрани, тялото му беше изпънато на матрака дълго и стройно, чаршафите бяха усукани около краката му.
Беше късно, почти девет, но не ми даваше сърце нито да го будя, нито да го оставя. Не бях от дълго време на тази работа, за да си позволя да пропусна ден, но все пак реших да го направя.
Поставях нуждите си на първо място, що се отнасяше до кариерата ми, давах ѝ властта някой ден да застане между двама ни. Знаех, че желанието ми да бъда независима не беше погрешно, но в този момент не го чувствах и като правилно.
Облякох тениска и къси панталонки, излязох от спалнята и тръгнах по коридора към кабинета на Гидиън, където смартфонът му пищеше със забравената сутрешна аларма. Изключих го и отидох в кухнята.
Отбелязах мислено нещата, които трябваше да свърша, обадих се и оставих съобщение на Марк за това, че няма да ида на работа заради спешен случай в семейството. После по същия начин уведомих Скот, че Гидиън няма да стигне в офиса до девет и може изобщо да не ходи днес. Казах му да ми се обади и може да поговорим за това.
Надявах се да задържа Гидиън вкъщи цял ден, въпреки че се съмнявах той да се съгласи. Имахме нужда от време заедно сами. Време да се възстановим.