Деймън беше приседнал на страничната облегалка на фотьойла, скръстил ръце пред гърдите си. Същите онези гърди, върху които се бях събудила. Дори самата мисъл за това беше достатъчна, за да започна да се изчервявам. Не бяхме разменили нито дума от сутринта, което ни най-малко не ме притесняваше.
Мястото, на което си бе избрал да седне обаче, бе надлежно отчетено от всички присъстващи. Ди изглеждаше необяснимо самодоволна. Ашли и Андрю бяха свъсили вежди с крайно неодобрение, но самият факт, че бях в стаята, будеше много по-голям смут от това къде седи Деймън.
Господин Гарисън не скри неодобрението си.
— Какво прави тя тук?
Ашли веднага се възползва от случая да иззлобее.
— Свети като фар — просъска тя през зъби. — Сигурно се вижда от Вирджиния.
Каза го с такова отвращение, сякаш не излъчвах светлина, ами бях покрита с циреи. Изгледах я предизвикателно.
— Беше с мен снощи, когато ме нападнаха — отвърна Деймън със спокоен тон. — Знаете какво стана. Нещата малко… излязоха извън контрол. Нямаше как да не види онова, което се случи.
Господин Гарисън прокара пръсти през кестенявата си коса.
— Деймън, точно от теб не съм очаквал подобно нещо. Много добре знаеш какви последици може да има това. Трябваше да бъдеш по-внимателен.
— Какво можех да направя, по дяволите?! Да я нокаутирам, преди да ни нападнат арумианците ли?
Ашли вирна вежда. Беше очевидно, че идеята доста й допада.
— Кейти знае за нас още преди да започнем училище — каза Деймън. — И като ви казвам, че направих всичко, което беше по силите ми, за да не се стигне дотам, можете напълно да ми вярвате.
— Знаела е през всичкото това време? — втрещи се един от братята Томсън. — Как можа да го допуснеш, Деймън? Как можа да поставиш живота на всички ни в ръцете на някаква земна жена?
Ди го изгледа с пренебрежение.
— Както виждаш, дума не е казала, Андрю. Я по-спокойно.
— По-спокойно ли? — свъси вежди Андрю, а Ашли моментално придоби абсолютно същото изражение.
Едва сега започвах да различавам двамата братя. Андрю беше по-дръпнат и носеше обица на лявото си ухо, а Адам, който до момента не беше проронил нито дума, нямаше никакви отличителни белези.
— Та тя е една тъпа… — понечи да изрече Андрю.
— Много внимавай какво ще кажеш — прекъсна го Деймън. Тонът му беше сдържан, но непоколебим. — Нито си наясно с положението, нито си в състояние да я разбереш. Една погрешна дума да си изрекъл, ще се чудиш откъде ти е дошло.
Направо се втрещих, както впрочем и всички останали в стаята. Ашли преглътна на сухо и демонстративно извърна глава. Русата й коса прикри лицето й и не можах да видя изражението й.
— Деймън! — възкликна господин Гарисън и пристъпи крачка напред. — Заплашваш един от своите заради нея? Как не те е срам!
— Не е това, което си мислите — отвърна Деймън, видимо напрегнат.
Поех дълбоко въздух и се престраших.
— Вижте, няма да кажа на никого. Знам какви са рисковете и за вас, и за мен самата. Не се притеснявайте. Наистина.
— И коя си ти, че да ти се доверим? — попита господин Гарисън и ме изгледа изпод око. — Не ме разбирай погрешно. Сигурен съм, че си свястно момиче. Умна си и по всичко личи, че разбираш за какво става дума, но това е въпрос на живот и смърт за нас. Свободата ни е заложена на карта. Не можем да си позволим да разчитаме на честната дума на който и да било земен човек.
— Тя ми спаси живота снощи — каза Деймън.
— Да бе! Хайде, стига, моля ти се — разсмя се Андрю. — Да не би арумианците да са ти изпили мозъка? Няма начин да те е спасила. Никой човек не е в състояние да ни помогне в каквото и да било.
— Какъв ти проблемът пък на теб? — сопнах се, без да ми мигне окото. — Държиш се така, сякаш не ставаме за нищо. Вие може да сте супер и не знам какво още, но това не означава, че ние сме едноклетъчни организми.
Адам избухна в сподавен смях.
— Тя наистина ми спаси живота — каза Деймън и стана, с което прикова вниманието на всички. — Арумианците бяха трима, братя на онзи, когото убих. Успях да се справя с единия, но другите двама ме приклещиха доста яко. Бяха ме повалили на колене и се канеха да изцедят силите ми. Направо бях пътник.
— Деймън! — възкликна Ди и стана бледа като платно. — Това не ни го каза.