Андрю и Ашли изобщо не изглеждаха въодушевени от решението на господин Гарисън, но не се възпротивиха. Всъщност никой не каза нищо. Просто се спогледаха, а после започнаха да обсъждат как да се справят с последния арумианец.
— Той няма да чака. Не се славят с търпението си — каза господин Гарисън и седна на дивана. — Мога да се свържа с другите луксианци, но не съм убеден, че е много уместно. Ние й се доверихме, но те няма да го направят.
— Проблемът е, че тя е като мегаватова крушка в момента — добави Ашли. — Дори нищо да не им кажем, щом я видят някъде в града, веднага ще разберат, че се е случило нещо сериозно.
Изгледах я навъсена.
— Съжалявам, но наистина не виждам какво бих могла да направя по този въпрос.
— Някой има ли някакви идеи? — попита Деймън. — Колкото по-бързо разкараме дирята от нея, толкова по-добре ще бъде за всички ни.
Да, понеже едва ли гореше от желание да ми бъде пак бавачка.
— На кого му пука? — каза Андрю с досада. — Важното е да решим какво да правим с арумианеца. Защото той ще я види, където и да я скрием. В момента всички сме изложени на опасност заради нея. Не можем да стоим и да чакаме. Трябва да го открием първи.
Ди поклати глава.
— Ако намерим начин да заличим дирята, ще спечелим време. Това трябва да ни е основният приоритет.
— Ако питате мен, трябва да я закараме някъде на майната си и да я оставим там — смотолеви сърдито Андрю.
— Много благодаря — озъбих му се, разтривайки слепоочията си. — Страшно помагаш с тъпите си идеи.
— По-спокойно де — ухили ми се той. — Просто предлагам.
— Андрю, млъкни! — каза Деймън.
Андрю го изгледа под вежди, но не му възрази.
— Щом се разсее дирята, тя ще бъде в безопасност — настоя Ди, прибирайки косата зад ушите си. — Арумианците не нападат хора. Това със Сара… беше лошо стечение на обстоятелствата.
Започна дискусия какво да ме правят, дали да ме заключат някъде, в което нямаше голям смисъл, тъй като светлината ми щеше да се вижда, където и да ме затворят, или да измислят как да заличат дирята, без да ме убият. Всъщност сериозно подозирам, че за Андрю дори това беше приемлива възможност. Идиот!
— Хрумна ми нещо — каза изведнъж Адам и всички се вторачиха в него. — Ореолът около тялото й е вторичен продукт от нашата светлина, нали така? А светлината ни е концентрирана енергия. Когато използваме силите си, изразходваме повече енергия и светлината ни отслабва.
Господин Гарисън се заинтригува.
— Мисля, че разбирам накъде биеш.
— Аз пък нищо не разбирам — смотолевих.
— След като светлината ни отслабва, когато изразходваме повече енергия, същото би следвало да важи и за дирята, защото тя е просто остатъчна енергия — заключи Адам и се обърна към Деймън. — Да я накараме да изразходва енергия. Така ореолът й би трябвало да отслабне. Може би няма да изчезне съвсем, но поне няма да насочи всички арумианци на Земята към нас.
Не ми стана много ясно какво има предвид, но господин Гарисън кимаше.
— Може и да стане.
Деймън бе скептичен.
— И как ще я накараме да изразходва енергия?
— Можем да я изкараме на полето и да я гоним с колите. Ще падне голяма веселба — ухили се Андрю от другия край на стаята.
— Абе що не си…
Прекъсна ме гръмкият смях на Деймън.
— Не си я обмислил добре тая идея. Забавна е, но няма да стане. Земните хора са крехки.
— А искаш ли да те изритам в задника с крехкия си крак? — казах и го изгледах гневно.
Главата ме цепеше и изобщо не ми беше до шеги. Избутах Деймън от облегалката на фотьойла и станах.
— Отивам да пия вода. Уведомете ме, като измислите нещо, което няма да ми коства живота.
Излязох от стаята и ги оставих да си приказват. Не бях жадна. Просто имах нужда да се махна оттам, да остана поне за малко сама. Нервите ми бяха изопнати до краен предел. Влязох в кухнята и прокарах пръсти през косата си. Блажената тишина облекчи малко от малко пулсациите в главата ми. Толкова силно стиснах очи, че пред затворените ми клепачи заиграха тъмни кръгове.
— Предположих, че си се скрила в кухнята.
Гласът на Ашли, макар и тих, ме сепна.
— Извинявай, не исках да те стряскам — каза тя и се подпря на кухненския плот.
— Няма проблем — отвърнах, не особено убедена, че не го е направила нарочно.