— Обаче това, че си сладка с опашки, не променя факта, че светиш като прожектор, и трябва да направим нещо по въпроса. — Той стана и се протегна. Фланелката му, естествено, не можа да не се вдигне, та да ми спести поне неудобството при вида на стегнатия му корем. — Хайде, ставай да се опитаме да разкараме тая диря.
Все още бях втрещена от факта, че не ми се беше подиграл. Не просто втрещена, бях потресена до дъното на душата си. Деймън току-що си беше заслужил няколко червени точки.
— Колкото по-бързо се справим с това, толкова по-малко време ще ни се наложи да прекараме заедно — каза той и червените точки отидоха на вятъра.
— Виж, ако ти е толкова неприятно да стоиш с мен, защо не кажеш на някой от останалите да дойде да свърши тая работа? Бих предпочела всеки друг пред теб. Дори Ашли.
— Защото не си техен проблем, а мой — отвърна той и очите му се приковаха върху моите.
— Не съм ти никакъв проблем — изсмях се дрезгаво.
— Да, ама си. Ако бях успял да убедя Ди да не се сближава с теб, нищо от това нямаше да се случи.
Въздъхнах с досада.
— Не знам какво да ти кажа. Тук не можем да направим кой знае какво, че да изразходя енергия, така че предлагам да пишем днешния ден дъждовен, какъвто си е, и да си спестим мъчението да дишаме един и същи въздух.
Той ми хвърли ироничен поглед.
— Да бе, вярно. Вие нямате необходимост да дишате. Как забравих! — отсякох и станах рязко от дивана. Нямах търпение да се разкара от дома ми. — Не можеш ли просто да дойдеш, като спре да вали?
— Не — отвърна той и се облегна на стената, скръствайки ръце пред гърдите си. — Искам да приключа с това възможно най-бързо. Да не мислиш, че ми е забавно да мисля непрекъснато за теб и за арумианеца? Трябва още сега да се заемем. Има достатъчно физически упражнения, които могат да се правят на закрито.
— Като например? — попитах, свивайки ръце в юмруци от яд.
— Ами ако поскачаме с чували… около час, ще има ефект — каза той и погледът му се спусна надолу. В очите му проблесна игриво пламъче. — Може би е добре да се преоблечеш преди това обаче.
Едвам се сдържах да не сложа ръце на гърдите си.
— Ти луд ли си? Няма да скачам един час с чувал! — отсякох.
Нямаше да му се дам така лесно.
— Тогава можеш да тичаш из къщата, да търчиш нагоре-надолу по стълбите… — Последва пауза. Самодоволната му усмивка стана палава, погледна ме в очите. — Можем да правим и секс, ако предпочиташ. Чувал съм, че се изразходва много енергия.
Зяпнах от почуда. Хем се почувствах обидена, че му е хрумнала подобна идея, и исках да му се изсмея в лицето, хем ми стана някак приятно, че си е помислил за това. Което беше толкова нередно, че чак ме хвана срам.
Деймън стоеше и чакаше.
— Тая няма да я бъде и след един милион години, мой човек — заявих, размахвайки показалец. — Дори да си последният… по дяволите, не мога даже да кажа последният жив човек на тая планета.
— Котенце… — провлачи лениво той и ме изгледа предизвикателно.
Направих се, че не съм го забелязала.
— Дори да си последното същество, което изглежда като човек на тая планета. Разбра ли? Капиш?
Деймън наклони глава на една страна и няколко кичура коса паднаха върху челото му. Усмивката му беше недвусмислена, но аз бях набрала скорост и не й обърнах никакво внимание.
— Ти изобщо не ме привличаш! — Лъжа! Дзън! Дзън! Дзън! — Ни най-малко. Ти си…
Преди да успея да мигна, той се озова пред мен, на сантиметри от лицето ми.
— Какво съм?
— Глупак — отвърнах и отстъпих назад.
— И? — пристъпи напред той.
— Арогантен пуяк. — Отново отстъпих, но той пак беше пред лицето ми. — И най-вече кретен!
— О, сигурен съм, че можеш повече, котенце — каза той тихо и продължи да ме тласка назад. Сърцето ми биеше толкова силно, че с усилие различавах думите му. — Освен това сериозно се съмнявам, че не те привличам.
Изсмях се пресилено.
— Абсолютно не ме привличаш!
Деймън за пореден път пристъпи напред и гърбът ми се опря в стената.
— Лъжеш!
— Ще ти се! — отсякох и поех дълбоко въздух, за да се успокоя, но единственото, което стигна до сетивата ми, бе неговият аромат, а той далеч не ми подейства успокоително. — Не чу ли, като ти казах, че си арогантен? С какво точно да ме привлечеш?
Деймън сложи длани от двете страни на главата ми и се наведе към мен. Отляво беше лампионът, отдясно — телевизорът. Нямаше накъде да мръдна.