— Когато лъжеш, винаги се изчервяваш — каза той и дъхът му погали устните ми.
— Ала-бала.
Не беше най-смисленото нещо, което някога бях казвала, но не бях в състояние да си събера ума за повече.
Ръцете му се плъзнаха по стената и спряха около хълбоците ми.
— Готов съм да се обзаложа, че непрекъснато мислиш за мен. Нонстоп.
— Ти не си добре! — отсякох почти без дъх, притискайки гръб към стената.
— Сигурно дори ме сънуваш. — Сведе поглед към устните ми и те сякаш сами се раздалечиха. — Вероятно даже пишеш името ми в тетрадките си отново и отново, рисувайки сърчица около него.
Разсмях се.
— Бленувай си, мой човек. Ти си последното, за което…
В този миг Деймън ме целуна.
Без никакво колебание. Устните му докоснаха моите и просто спрях да дишам. Той потрепери и от гърдите му се изтръгна нещо средно между стон и ръмжене. Целувката му стана по-гореща и по-страстна, устните ми се разтвориха и цялото ми тяло настръхна от удоволствие и трепетен страх. Главата ми се изпразни. Престанах да мисля. Отблъснах се от стената и заличих нищожното разстояние, което ни делеше, притискайки тялото си към неговото. Зарових пръсти в косата му. Беше мека като коприна. За разлика от всичко останало по него. Почувствах се невероятно жива. Сърцето ми сякаш искаше да изскочи от гърдите ми. Приливът на чувства, който заля тялото ми, беше умопомрачителен — наслада, паника, възбуда, копнеж, всичко.
Той сложи ръце на кръста ми и ме вдигна, сякаш бях лека като перце. Обвих крака около тялото му и тръгнахме, вплетени един в друг. Лампионът политна и се стовари с трясък на пода, но това дори за миг не ме смути. Някъде в къщата изгърмя крушка. Телевизорът започна да се включва и изключва сам. Устните ни останаха впити. Целувахме се, сякаш не можехме да се наситим един на друг. Поглъщахме се жадно, потъвахме един в друг.
Бяхме отлагали толкова дълго този момент и… божичко, колко си струваше чакането. Но исках още.
Задърпах фланелката му с едната си ръка, но тя се беше заклещила под бедрата ми. Спуснах крака на пода и с едно движение я вдигнах почти до шията му. Той се отлепи от мен, колкото да я съблече и да я метне настрани, а после обхвана главата ми с длани и отново впи устни в моите. Някъде в къщата се чу прашене. По пода сякаш премина ток. Нещо пушеше. Пет пари не давах. Вървяхме през стаята, аз назад, той напред, вкопчени в страстна прегръдка. Ръцете му се плъзнаха надолу по тялото ми, дланите му се шмугнаха под дрехата ми и нежно докоснаха голата ми плът. Цялото ми тяло пламна от внезапен прилив на кръв. Аз също спуснах ръце към корема му, твърд, стегнат, съвършено изваян.
А после фланелката ми изхвърча при неговата на пода и телата ни за първи път се допряха плът в плът. Кожата му вибрираше, пълна с енергия. Ръката ми сякаш сама пропълзя от корема му към слабините. Прасците ми опряха в дивана и двамата полетяхме надолу, вплетени един в друг. Ръцете не спираха да търсят, да галят, да изследват. Вкопчените ни тела се движеха в ритъм. Мисля, че прошепнах името му, а после той притисна гърди към моите, започна да ме целува още по-страстно и плъзна ръка между краката ми. Потънах в дива, неописуема наслада, каквато никога не бях изпитвала преди.
— Прекрасно е — прошепна той, едва отделил се от подпухналите ми устни, и пак започна да ме целува с онази дълбока, всепоглъщаща страст, която прогонваше всяка мисъл, оставяйки след себе си само копнеж и чувства. Нищо друго.
Обвих крака около тялото му и се притиснах още повече към него, подсказвайки със стоновете си какво желая.
Целувките ни станаха по-плавни и по-нежни, но все така жадни. Сякаш се опознавахме с устни. Бях замаяна, останала без дъх, напълно неподготвена за това, което се случваше, но жадувах за още, не само за ласки, докосвания и целувки. Жадувах за него. Бях сигурна, че и той се чувства така. Силното му тяло трепереше от копнеж, не по-малко от моето. Беше ми толкова лесно да се изгубя в прегръдките му, в тази невероятна връзка помежду ни. Светът — вселената — преставаха да съществуват.
А после Деймън застина. Вдигна глава и бавно отлепи устни от моите. Дъхът му, учестен и грапав, облъхна лицето ми. Отворих очи, замаяна и объркана. Зениците му бяха чисто бели, озарени отвътре от ярка светлина.
Той пое дълбоко въздух и впери поглед в мен. Имах чувството, че ме гледа цяла вечност. После дойде на себе си. Светлината в очите му угасна. Скулите му се изопнаха. Над лицето му падна маска и арогантната усмивка, която толкова ненавиждах, се появи на устните му — същите онези, с които допреди малко ме беше целувал.