— Все още сме в близки! — възкликнах, напрягайки се да видя нещо в непрогледната тъма. Неясни силуети на родители и деца минаваха на талази по тротоара. — Не съм й сърдита или нещо такова, ако това си мислиш. Напротив, след като свършим тук, отивам у тях.
— Обаче? — продължи да настоява Лиса.
— Обаче… стана нещо с брат й — отвърнах, поддавайки се на нуждата си да споделя с някого.
— Знаех си! — извика тя. — О, боже! Трябва всичко да ми разкажеш! Целунахте ли се? Чакай малко. Да не би да сте правили секс?
Майката на една малка принцеса ни изгледа възмутена и побърза да отведе детето си по-далеч.
— Лиса! По-спокойно, моля ти се.
— Хич не ми пука. Хайде, говори! Направо ще те убия, ако сте го направили и не ми кажеш. На какво мирише?
— На какво мирише ли? — зяпнах от почуда.
— Ами, да. Щото изглежда като да мирише много хубаво.
— Аха — отвърнах и затворих очи. — Да, хубаво мирише.
Лиса въздъхна замечтано.
— Искам подробности. Веднага.
— Не беше кой знае какво — казах, чоплейки дръжката на едно паднало листо. Устните ми потръпнаха при мисълта за целувката му. — Дойде у нас в събота и не знам как стана, но почнахме да се целуваме.
— Само толкова?
Лиса беше толкова разочарована.
— Не съм спала с него. То това остана. Но… беше доста бурно. — Пуснах листото на земята и прокарах пръсти през косата си да я прибера назад. — Както се карахме и изведнъж — бам! — взехме да се натискаме.
— Леле! Това е… много яко.
— Да — въздъхнах. — Доста яко беше. Но после той изведнъж си тръгна.
— Естествено! Между вас има такава дива страст, че сигурно не е могъл да издържи.
Изгледах я изпод вежди.
— Нищо няма между нас.
Лиса изобщо не ми обърна внимание.
— Вече се чудех докога ще се заяждате като куче и котка.
— Аз не се заяждам с никого — смотолевих.
— За какво се карахте?
Какво да й кажа? Че сме почнали да се натискаме, понеже аз съм настоявала, че не ме привлича, а той се е чудел как по-бързо да ми заличи дирята?
— Кейти?
— Мисля, че не е искал да ме целуне — казах най-после. — Някак случайно стана.
— Моля? Да не би да се е подхлъзнал и да е паднал върху устата ти? Щото стават и такива работи, ще знаеш.
— Не бе — разсмях се. — Просто изглеждаше бесен след това. Не, направо си беше бесен.
— Да не би да си му прехапала езика или нещо подобно? — свъси вежди Лиса и прибра косата си зад ухото. — Все трябва да е имало някаква причина да се ядоса.
Вече беше късно и върволицата от деца се разреди. Грабнах купата от ръцете й и взех да ровя за някой изостанал „Марс“.
— Не знам. Въобще не сме говорили след това. Той буквално се омете онази вечер, а оттогава насам не ми е казал нито дума. Само ме ръга с химикалката.
— Може би защото иска да те ръгне с нещо друго — каза най-невъзмутимо тя.
Направо онемях.
— Какви ги говориш?! Просто не мога да повярвам на ушите си.
— Я стига — махна с ръка тя. — Нали не се е събрал пак с Ашли? Щото те двамата…
— Постоянно се събират и разделят. Знам. Не, мисля, че не е това. Всъщност няма значение — отвърнах и отворих поредното шоколадче. Ако продължавах така, щях да се търкалям към къщи. — Просто…
— Харесваш го — довърши тя вместо мен.
Свих рамене и нагънах шоколадчето. Харесвах ли го всъщност? Може би. Привличаше ли ме физически? Очевидно, след като малко остана да се съблека чисто гола.
— Абе, голяма каша е. Наистина. Никой друг на тая планета не ме вбесява толкова, но… уф, както и да е. Не ми се говори повече за това. Какво става с теб и Чад?
— Не сменяй темата. Няма да ми се изплъзнеш толкова лесно.
Направих се, че не я чувам.
— Вие двамата излизахте снощи, нали? И как беше? Целуна ли те? Мирише ли хубаво?
— Всъщност Чад наистина мирише хубаво. Мисля, че ползва новия „Олд Спайс“. Слава богу, не онзи, с който се пръска баща ми, че иначе би било ужасно.
Разсмях се. Поприказвахме си още малко, а после си тръгнах.
Ди беше украсила верандата и целия двор пред тях с издълбани тикви. Нямам представа кога беше успяла. Като тръгвах преди няколко часа, нямаше и следа от тях. С влизането тя ме задърпа към кухнята, от която се носеше странна миризма.