— На какво мирише? — попитах.
— Пека тиквени семки! — възкликна тя с гордост. — Опитвала ли си ги?
— Не — поклатих глава. — Какъв вкус имат?
— На семки.
И както можеше да се очаква, действително тя ги печеше. Беше ги разстлала върху подложка за печене, но ги печеше с ръцете си, не във фурната. Масата беше покрита с вестници и отрупана с изрезки и остатъци от издълбана тиква.
— Да знаеш, че ще ти взема ръцете назаем през зимата, когато почнат да се заледяват стъклата на колата.
— Никакъв проблем — разсмя се Ди.
Прехвърлих дисковете с филми, които беше взела, и се зачетох в някои от обложките.
— Ди, тия филми са супер! — възкликнах.
— Знаех си, че комбинацията между „Писък“ и „Страшен филм“ ще ти допадне — отвърна тя, движейки ръце над подложката за печене.
Семките подскачаха и пукаха. В кухнята се разнесе аромат на канела.
— Ъъъ… Деймън вкъщи ли е? — попитах, поглеждайки към вратата.
— Не — каза тя и изсипа семките в една купа, украсена с прилепи и черепи. — Навън е с момчетата. Опитват се да накарат Барук да се покаже.
Докато се пренасяхме в хола заедно с филмите и разните лакомства, които беше приготвила, това за Барук не ми излизаше от главата.
— Нарочно ли го предизвикват да се покаже? Понеже искат да се бият с него?
Тя кимна. Един от дисковете в купчината полетя към ръката й.
— Не се притеснявай. Деймън и Адам дебнат в града. Матю и Андрю обикалят по полето наоколо. Всичко ще бъде наред.
Стомахът ми се сви от притеснение.
— Сигурна ли си?
Ди се усмихна.
— Не е като да им е за първи път. Знаят какво правят. Не се тревожи.
Седнах на дивана и се опитах да не се тревожа. Не беше лесно. Видях жаждата за мъст в очите на Барук и това не ми даваше покой. Ди пусна диска и се настани до мен. Загребах шепа тиквени семки да ги опитам. Хич не бяха лоши.
Тъкмо бяхме изгледали първата част на „Писък“, когато телефонът на Ди иззвъня. Тя вдигна ръка, щракна с пръсти и апаратът литна от холната масичка право в дланта й.
— Дано да е нещо важно, Деймън, защото… — Изведнъж се ококори. Скочи на крака и сви свободната си ръка в юмрук. — Какво искаш да кажеш?
Прималя ми. Имах чувството, че ще припадна, като я гледах как крачи нервно наоколо.
— Кейти е с мен, но дирята й вече е съвсем незабележима! — Последва още една пауза, а после лицето на Ди стана бяло като платно. — Разбрах. Пази се. Обичам те.
Станах още преди да метне телефона на фотьойла.
— Какво става?
Ди се обърна и ме погледна право в очите.
— Видели са Барук. Идва насам.
Двайсет и осма глава
Естествено, това не означаваше, че идва при нас, но имаше вероятност — при това доста голяма — да се окаже точно така. Самият факт, че Ди обикаляше из хола като животно в клетка, беше достатъчно показателен. Не изглеждаше уплашена, по-скоро готова за бой.
— Ако Барук дойде тук, можеш ли да се биеш с него? — попитах.
Тя ме изгледа със стоманен поглед. Беше неузнаваема. Сякаш в тялото й се бе вселил гладиатор. Никога не я бях виждала такава.
— Не съм нито толкова бърза, нито толкова силна колкото Деймън, но мога да удържа фронта, докато дойде.
Смразих се. Да удържи фронта не беше достатъчно. Ами ако Деймън не дойдеше навреме? Ди спря пред прозореца, съсредоточена, напрегната, изопната като струна. И изведнъж си дадох сметка, че всички притеснения на Деймън бяха съвсем основателни. Наистина ги излагах на опасност. Излагах на опасност Ди, а това беше нещо, което не можех, нямаше да позволя да се случи.
— Колко силно светя? Може ли да ме види през стените на къщата?
Тя ме погледна озадачена.
— Едва ли.
— Ами ако съм на пътя? В гората?
Последва пауза.
— Не знам, Кейти, но ще го спра, преди да стигне до теб.
— Не, не те питам заради това. Имам идея — казах решително и тръгнах към нея. — Малко е откачена, но може и да свърши работа.
— Каква? — попита тя, без да откъсне поглед от прозореца.
— Ако ми усилиш дирята, мога да го отклоня далеч оттук. Така ще си в безопасност, а Деймън…
— В никакъв случай! — отсече тя и рязко се обърна. — Ти луда ли си?
— Може би — прехапах устни. — Виж, по-добре така, вместо да стоя и да чакам, при положение че може именно заради мен да се е насочил насам! Ами като разбере къде живеете, тогава какво? Никога няма да бъдете в безопасност. Трябва да го подмамя далеч оттук.