Той каза нещо, но вече не бях в състояние да различа думите му. Бях толкова изтощена и смазана, че само острата болка в корема ми все още ме държеше в съзнание. Очите ми сами се затвориха. Той отново вдъхна дълбоко и болката пламна с нова сила.
Нещо в мен се скъса като опънато до краен предел въже. Ярка бледосиня светлина проблесна през стиснатите ми клепачи и ме заслепи. Оглушителен тътен отекна в ушите ми. Смъртта идваше да ме отведе.
Беше дива, яростна и болезнена. Не ми донесе никакъв покой. Помислих си колко е несправедливо това, след всичко, което бях преживяла. Не можеше ли смъртта да ме обгърне с топла прегръдка и да ме заведе при татко?
Изведнъж нещо се удари в мен и ме събори на земята. С неимоверни усилия отворих очи и видях Деймън, приклекнал като диво животно пред мен.
Той нададе яростен рев, изправи се и застана над мен като ангел на отмъщението, окъпан в светлина.
Двайсет и девета глава
Налудничавият смях на Барук отекна като тътен в главата ми.
— Дошъл си да умреш с нея? Идеално. Толкова ме улесняваш. Идваш съвсем навреме впрочем. Тя всеки момент ще умре.
Барук се движеше с бясна скорост, но Деймън винаги се оказваше пред него, препречвайки пътя му.
— Да ти кажа, доста беше вкусна — предизвикваше го арумианецът. — По-различна, не като луксианците, но определено си струваше.
Деймън затрептя, прие истинския си образ и запрати Барук на няколко метра разстояние с един мощен взрив от светлина, който избухна от протегнатата му ръка.
— Ще те убия!
Арумианецът се обърна по гръб и бурно се разсмя.
— Да не би да си мислиш, че можеш да се мериш с мен, луксианецо? Унищожавал съм и по-силни от теб.
Деймън изрева яростно и изстреля поредния взрив от светлина към него. Земята под мен се разтресе. С неимоверно усилие успях да се надигна на един лакът. Всяко движение, дори най-малкото, ми костваше адски болки. Усещах ударите на сърцето си, което отчаяно се опитваше да влезе в ритъм.
Ослепителни снопове светлина пронизваха тъмния силует на арумианеца. Биеха се, без дори да се докосват.
Ярки огнени кълбета се оформиха в края на ръцете на Деймън и се стрелнаха като кълбовидни мълнии към Барук, но се разминаха на сантиметри и се разбиха със свистене в дърветата. Всичко наоколо се обагри в пурпурно. Лъхна ме палеща вълна. Във въздуха хвърчаха искри.
Всеки удар предизвикваше мощен трус, който ме събаряше обратно на земята. При едно от поредните си мъчителни надигания, видях лъч светлина, който се стрелна с бясна скорост над полето и стигна до мен. Чифт топли ръце ме хванаха за раменете и ме вдигнаха нагоре.
— Кейти, кажи нещо — приплака Ди. — Моля те, кажи нещо!
Понечих да промълвя, но от гърлото ми не излезе нито звук.
— Господи!
Ди избухна в сълзи, които за секунди обляха красивото й лице и започнаха да се стичат по гърдите ми, които едва се надигаха. Тя ме притисна нежно в крехката си прегръдка и извика към брат си.
Деймън се обърна, а с него се обърна и Барук. Един поглед му беше достатъчен и към нас мигновено се стрелна плътна черна сянка, която събори Ди на земята. Тя извика от болка, сви се за миг, а после се надигна на колене. Зениците й искряха, ярки и бели. Тялото й затрептя и се превърна в силует от пулсираща светлина.
Деймън нападна още по-стремително. Барук умело избегна ударите и се насочи към Ди. Тя нададе пронизителен писък, стрелна се встрани и му се изплъзна, но той отново я докопа. Тъмнината за миг я погълна, а после тя се строполи на земята, малка купчинка мъждукаща светлина.
Деймън се спусна към Барук с такава ярост, че всичко наоколо се разтресе с невиждана мощ. Тежките корони на дърветата, клоните, листата, които заваляха като дъжд, земята под нас. Въздухът се наелектризира. Почувствах го с тялото си.
Впрягайки и последната силица, която все още бе останала в мен, се изправих на крака и поех живителна глътка въздух. Нямаше да си отида по този нелеп начин. И приятелите ми нямаше да си отидат така.
Ди също вече беше права — ту момиче от плът и кръв, ту изящен силует от ослепителна светлина. От носа й течеше кръв. Тя разтърси глава и залитна.