И изведнъж всичко започна да се развива пред очите ми като на филм. Деймън погледна през рамо към сестра си. Барук вдигна ръка да атакува отново. Едно дърво се повали с трясък на земята.
Спуснах се напред и закрих с тялото си искрящия силует на Ди в мига, в който арумианецът изстреля поредната смъртоносна сянка към нас. Обгърна ме непрогледен мрак. Дочух писък, пронизителен писък, който не идваше от мен. А после полетях, буквално. Небето се въртеше над мен, звездите се размиха в пелена от искри, всичко останало бе тъма.
Строполих се с трясък на земята и миг по-късно до мен се срина крехкото тяло на Ди. Изящната й ръка падна безжизнена върху моята. Бях закъсняла. Нежната й длан започна да излъчва странна топлина и някак… олекна върху китката ми. Болка, мъка и отчаяние пронизаха като стрела сърцето ми. Ди лежеше неподвижна, но гърдите й сякаш едва забележимо се надигаха. Или може би ми се искаше да е така.
Притеснен за сестра си. Деймън се обърна за миг и допусна фатална грешка. Барук замахна и мощният му енергиен снаряд го удари в гърба. Той полетя във въздуха, завъртя се няколко пъти, превръщайки се ту в човек, ту в силует от светлина, и се стовари на една ръка разстояние от нас. В съзнанието ми отекна гласът на Ашли: „Ще го убият заради теб“.
Барук се разсмя и прие истинския си образ.
„Прекрасна оферта. Три в едно!“
Деймън се опита да стане, но почти веднага се строполи по гръб на земята. Лицето му се изкриви от болка. Отпуснах глава върху влажната трева и се разплаках.
Злокобната сянка на Барук бавно тръгна към нас.
„Дотук бяхте. Ще умрете. И тримата“.
Деймън се извърна към мен и очите ни се срещнаха. Имаше толкова тъга и разкаяние в този кратък поглед. После очертанията на лицето му започнаха да се размиват. Вече не можеше да задържи човешкия си образ. Миг по-късно той беше просто светлина, красива, сияйна светлина.
Един ярък лъч се спусна към мен и в края му се оформиха пръсти. Протегнах ръка и дланта ми потъна в светлината му. Сърцето ми се късаше от мъка. Мека топлина се разля по пръстите ми. Почувствах едва доловим натиск, сякаш Деймън се опитваше да стисне ръката ми, за да ми вдъхне кураж. От гърдите ми се изтръгна стон.
Светлината трептеше и ставаше все по-слаба, но продължи да пълзи нагоре към рамото ми, обгръщайки ме с топлина. Тялото ми сякаш започна да гради отново мъртвите си клетки и да се възстановява.
Деймън използваше сетните си сили, за да ме спаси.
— Не! — опитах се да извикам, но от гърдите ми се изтръгна само хриплив шепот.
Понечих да си дръпна ръката, но Деймън не ме пусна. Не беше видял какво бях направила и не знаеше, че съм твърде тежко ранена, за да се възстановя. Трябваше да използва силите си, за да спаси себе си. Или Ди…
Молех го с поглед да ме пусне, но той беше непоколебим.
Не беше честно. Не беше редно. Те не заслужаваха да умрат така. Аз също не заслужавах подобна смърт. В гърдите ми се надигна паника. Щях да умра, Ди щеше да умре, Деймън… Ами мама, какво щеше да стане с нея? И за какво? Заради алчността на арумианците за власт? Нима си заслужаваше? Обзе ме неистов гняв и прилив на енергия, която бликаше някъде дълбоко в мен, премина през цялото ми тяло.
Нямаше да умра така. Нито пък Деймън и Ди. Не и в някаква царевична нива в тъпата Западна Вирджиния.
Със силите, които Деймън продължаваше да прелива в мен, се надигнах до седнало положение, вплетох свободната си ръка в мъждукащата светлина на Ди и започнах да ги дърпам и двамата, сякаш исках с волята си да ги накарам да станат и да се борят за живота си.
Барук пристъпи към Деймън, готов да изпие и последните му сили. Естествено, че щеше първо него да неутрализира. Той беше най-силният и дори и смъртно ранен, щеше да издържи часове. Засега аз изобщо не занимавах съзнанието му.
Сянката на арумианеца вече пълзеше към Деймън.
И изведнъж стана нещо… невероятно.
През тялото на Деймън премина ослепителен сноп светлина, който описа дъга във въздуха и се спусна сред дъжд от искри към едва блещукащия силует на Ди. Същото стана и с нея, нищо, че беше в безсъзнание. От тялото й се откъсна лъч и се сля със светлината на Деймън.
Черната сянка на Барук застина.
Светлинната дъга запулсира над мен, а после от центъра й се спусна сноп лъчи и ме прониза право в гърдите. В първия момент си помислих, че ударната вълна ще ме побие в земята, но всъщност се издигнах нагоре и увиснах във въздуха като при левитация. През телата ни премина енергия и започна да се нагнетява. Чу се пукат, захвърчаха искри, а после и двамата отново приеха човешки образ. Ди седна на земята с въздишка, а Деймън се изправи на колене и ме потърси с поглед.